Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 74

— Аз също никога не съм ходил там. И си признавам, че не съжалявам. Аз предпочитам пътуванията за удоволствие пред пътуванията за осведомяване.

— Едно пътуване до Съветския съюз не е непременно пътуване за осведомяване.

— Мисля, че да! — възрази Филип. — Не отиваш за удоволствие, а за да видиш как живее един народ при комунистически режим.

— Техният комунизъм значително е еволюирал…

— Така казват… така казват…

— Кога ще ви видим на сцената? — попита Карол Никола̀.

— Немного скоро! — забеляза Франсоаз.

— Ето че се лъжеш! — извика Никола̀ войнствено. — Става въпрос учениците на Клебер Бодри да излязат пред телевизията в предаването „Кракът на Етрие“.

— И ти ли си в състава?

— Не.

— Е, тогава?

Никола̀ посрамен, се намръщи.

— Какво е това предаване? — попита Дани.

— Касае се за серия от много къси пиеси със сюжета от историята на Франция, написани от млади автори и изпълнени от начинаещи актьори — отговори Никола̀.

Карол се върна в мечтите си, докато разговорът се водеше без нея. „Аз не обичам телевизията!“ беше казал Рихард на вечерята в „Максим“. — По силата на това, че всеки ден излъчва картини от цял свят, като краен резултат ще отнеме на хората влечението да разсъждават, да мечтаят, да фантазират… Акцентът му беше грапав. Лошо ли беше, че е германец? Не, разбира се! Трябваше да се забравят всички ужаси, които вестниците, книгите, киното се мъчеха периодически да припомнят на света, сякаш за да попречат на останалите живи да бъдат щастливи. Рихард е бил дете — като нея, — когато войната е избухнала. Никога не е носил военна униформа, нито се е занимавал с политика. Що се отнася до родителите му, те, изглежда, са били върли противници на Хитлер. Защо да не му вярва? Той говореше отлично френски; идваше често в Париж за сделки; дори си бе наел за една година ателие на остров Сен Луи при кея Бетюн. Кога ли ще го види пак? Абсурдно бе, че трябва да чака доброто разположение на Ксавие! Още повече че той заминава вдругиден за Румъния, където ще остане две седмици! Сред тия размисли тя долови един провлечен глас:

— Госпожо, масата е сложена.

Тя стана и хвана ръката на Франсоаз. Да не забрави да говори на Рози Корнай за тази замяна на апартаментите. Изведнъж преля от желание да бъде щедра, да разбира другите. Рихард се разхождаше в главата й. Биваше ли го в любовта? Германците имат славата, че са чувствени и брутални. Каква глупост! Ръцете му бяха толкова фини. Тя направи две крачки към трапезарията, полуобърна глава и с угоднически жест покани цялото семейство да я последва.

* * *

Нечленоразделни викове прекъснаха съня на Даниел. Той се обърна в леглото. Нямаше нужда да гледа будилника: беше точно шест часът. Кристин настойчиво искаше своето. За да има малко отдих, Дани я слагаше да спи в банята, точно срещу стаята на родителите си. Но вратата оставаше полуотворена. Мариан Совело даваше първия биберон. Паркетът в коридора изскърца под енергичните й стъпки. Врясканията стихнаха. Кристин навярно беше вече в ръцете на баба си. Един женски глас заговори глупости на пискливото същество. Даниел не обичаше да се лигавят с дъщеря му. Интелигентността се създава с интелигентност. Обезпокоена от утринните шумове, Дани въздъхна и заби нос във възглавницата. Ще стане истинска майка малко по-късно, „при втората служба“, както тя казваше. Даниел с наслада си припомни, че учителят по история е болен и че тази сряда сутрин ще има занятие чак от десет и половина. Само по философия. Може би Колере-Дюбрусар ще го изпита по диалектическа логика и по трансцендентална логика? Затваряйки очи, Даниел мислено си повтори всичко, което знаеше за „категориите“ на Кант. Но защо тези „категории“, а не други? През тия сериозни мисли той чуваше движенията на своята тъща из банята. Тя се бавеше нещо след биберона, сменяше пелените, глезеше внучката си. Най-сетне тя се отдалечи. Даниел пък сложи глава върху възглавницата. Дани, съвсем сънлива, се плъзна в обятията му. Беше топла, мека, с повдигната нощница. Пожела я много силно. Тя го отблъсна: