Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 73

— Но положението ще се промени! — продължи той. — Не може да не се промени!

Искреност се четеше по лицето му. Той беше с пламтящо сърце, готов да започне борбата за своето съществуване. Франсоаз и Александър си размениха ироничен поглед.

— Важното е да не се губи кураж — каза Карол с пленителен глас. — Дълго време и силно да желаеш — това е вече успех.

Като произнесе тия думи, тя почувствува приятни тръпки. Рихард беше казал тия думи на Ксавие снощи на вечерята. Той имаше важен глас. Когато говореше, тя си представяше кофа, която потъва към дъното на дълбок и тъмен кладенец. Ксавие, който беше в делови връзки с него, го беше поканил с Олимпия и Марсел Лашо в „Максим“. За трети път излизаха заедно. При всички случаи Рихард беше въздържан. Тридесет и пет годишен, висок, слаб, с грубо лице, със светли очи зад очила с големи седефени рамки — от него се излъчваше сила, увереност и разум. Тя напразно се бе мъчила да привлече погледа му през масата, но никога не бе успяла да задържи вниманието му повече от една секунда. Не му ли харесваше физически? В друга ли беше влюбен? Толкова ли бе деликатен, че се боеше да не засегне Ксавие, като се покаже внимателен към нея? Не, Ксавие не му подхождаше за приятел. Бяха се срещнали по повод на една значима търговска сделка. Подпише ли се договорът, нямаше повече да се видят. Във всеки случай Олимпия дразнеше Рихард — това беше съвсем ясно. От известно време тя бе започнала да се превзема по един смешен начин. С какви студени очи я погледна вчера, когато тя се правеше на наивна и твърдеше, че една глътка вино може да опие! На Карол й се искаше да не мисли за него, но не можеше да си наложи да не си го спомня по повод и без повод. С усилие тя каза на Никола̀:

— Предполагам, че имате по-голям шанс в курсовете по драматично изкуство, отколкото с малките обяви.

— Да — каза той, — в това отношение много силно ми върви!

— Добър педагог ли е Клебер Бодри?

— Страшен! Той ни учи не да играем, а да чувствуваме.

— Това навярно изисква труд!

— Огромен! Памет и всичко друго! С много неща трябва да се пълни главата! Знаете ли, че ако човек иска да играе в театър, трябва да му се отдаде като на религията!

Франсоаз ухапа отвътре бузата си, за да не се засмее.

— Какво изучаваш сега? — попита Даниел. — Класиката ли?

— Класиката! Съвременната драма! Всичко! Преди минах „С любовта шега не бива“. Сега работя върху „Съобщение до Мария“ от Клодел. Чудесен е Клодел. Какъв език!

Той поклати глава като познавач и изпразни чашата си. Карол предложи на компанията чиния със солени бадеми. Александър и Филип се бяха отделили от групата и говореха за политика. Откъслечни фрази достигаха до ушите на Франсоаз. Тя разбра, че Александър изказва мнението си за Съветския съюз.

— Те неизбежно ще се приближат до нас. Тяхното призвание, щат или не щат, е европейско. В политиката рано или късно географията тържествува над идеологията.

— Не ви ли се иска да проверите мнението си на място? — каза Филип.

— Разбира се! Мечтая от години било с желание, било с колебание, било със загриженост. Но не е лесно… Ще трябва подходящ случай!…