Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 71

— Може би — въздъхна тя. — Във всеки случай там горе трябва да е задръстено с вехтории!

Франсоаз полетя като стрела, влезе в кухнята, където Агнес си говореше сама пред готварската печка, вдъхна приятния аромат на баницата и попита:

— Втората слугинска стая кой номер беше?

— Тридесет и втори, вляво, във втория коридор — каза Агнес.

И показа връзка ключове, окачена на гвоздей.

Франсоаз не можа да познае таванското стълбище. Мръсните и изтъркани стъпала се издигаха сред ослепително бели стени. Въздухът беше напоен със силна миризма на боя. Но работата не беше свършена. На една площадка бяха оставени кофи, пълни с мътна вода, четки, парцали. След много години безплодни спорове съкооператорите навярно се бяха споразумели най-сетне да поправят и почистят тази част на сградата. Толкова по-добре: така Никола ще има по-приятен вход за своето жилище. Всъщност защо тя се бе двоумила да го настани тук? Та нали Жан-Марк живееше в слугинска стая?

Стигнала до един тесен и слабо осветен коридор, тя отвори вратата на номер 32 и се отдръпна пред планина от прашни пакети, издънени куфари и изпочупени мебели. Тази стая беше още по-малка от антрето, в което спеше Никола. Обезкуражена, тя затвори вратата.

Когато се върна в салона, Даниел и Дани бяха вече там.

— Е, какво мислиш за стаята? — попита Карол.

— Наистина е неизползваема! — каза Франсоаз. — Много жалко.

Тя седна до Дани на дивана и отпусна ръце в полата си.

— Не съжалявай толкова много — каза Карол. — Докато ти беше горе, поразмислих за нещо: Олимпия има една приятелка, Рози Корнай, която работи във фирма за недвижими имоти. Тя дори е специалистка в отдаването на апартаменти под наем. Ще я натоварим да замени твоя срещу друг, по-голям и по-удобен.

— Мислила съм вече за това — каза Франсоаз, — но е невъзможно!

— Защо?

— Защото, ако искаме да имаме по-голям и по-удобен апартамент, ще трябва да платим за преотстъпването. Ние нямаме такива възможности. Освен това не ще намерим жилище на такава ниска цена като нашето.

— Но може, може! Впрочем винаги може да се намери начин за уреждане на въпроса!

— Александър не може да даде нито сантим повече.

— Вие не сте сами! — каза Карол нежно.

Франсоаз се сви. Не искаше да бъде в тежест на никого. Най-вече на баща си. Защото ако той направеше нещо за нея, то щеше да бъде единствено благодарение намесата на тази жена. Днес й беше забавно да го направи добър, както се беше забавлявала вчера да го направи лош, за да покаже своята власт!

— Какво ви трябва по-точно? Всекидневна и две стаи?

— За какво да говорим! — каза Франсоаз. — Никога няма да приема татко да ни помага.

— Той подпомага Даниел!

Франсоаз не знаеше това. Объркана за миг, тя погледна брат си. Седнал с Дани пред ниската маса, той прелистваше с голям интерес модни списания. И двамата не бяха чули какво говореше Карол.

— Не е все едно — прошепна Франсоаз.

— Същото е — възрази Карол. — Защо Даниел, а тебе не?

— Защото Даниел още не печели! — каза Франсоаз.