Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 70

Хвърли му мълниеносен поглед и мина в голямата стая. Алисия навярно се беше стъкмила набързо. Малко повече разчорлена отпреди, в зениците и блестеше животинска удовлетвореност. Франсоаз беше готова да избухне, но се въздържа. Ще изглежда смешна, ако ги упрекне — и то в името на кои буржоазни принципи, — че бяха правили любов в стаята й. Освен това те бяха забелязали нейното недоволство. Излишно беше да подчертава. После ще си поговори насаме с Никола̀. Уморена и отвратена, тя ги чуваше да бръщолевят, че са свършили репетицията на тяхната сцена, че ще си тръгнат и я оставят да си пише на пишещата машина. Алисия навлече палтото си от заешка кожа, като разклащаше бедрата и раменете си, сякаш се изкачваше в комин.

— Хайде, чао — каза тя, размахвайки пръсти.

Когато бяха вече далеч, Франсоаз отвори прозореца, за да проветри. Внезапно желание да заплаче стисна гърлото й. Всичко беше грозно в живота й. „Това не може да продължава така!“ — реши тя. Започна да трепери от острия студ, влизащ от улицата. Затвори прозореца, седна пред пишещата машина, препрочете последното изречение, което беше написала, и започна отново да чука по клавишите.

Малко по-късно на вратата се позвъни: писмо по пневматичната поща. Даде бакшиш на раздавача, позна почерка на майка си и отвори плика със страх:

Имала си право, мила моя! Говорих с Ивон. Бях полудяла! Ние се обичаме повече от всякога! Забрави всичко, което съм могла да ти кажа! До скоро виждане! Но не следващата неделя: ще заминем на село като влюбени! Ще ти се обадя тия дни! Много целувки: щастливата ти майка.

* * *

— Мисля, че ти фантазираш! — каза Карол. — Тази стая е съвсем малка. Бедното дете не ще може да се обърне!

— А мислиш ли, че му е много широко в нашето антре? — попита Франсоаз.

— Не мога добре да си представя. Толкова ли е тясно у вас? Все пак той е на по-удобно, отколкото ще бъде там горе без течаща вода и без отопление! В края на краищата иди да видиш! Знай, че ако това може да ти послужи…

Тя се помъчи усмивката й да изглежда много благосклонна, защото намерението на Франсоаз й беше противно. Ако Никола̀ се настанеше в помещението за прислугата, той ще слиза в апартамента по двадесет пъти дневно под най-различни поводи: за да вземе душ, за да се постопли, за да телефонира, за да прочете вестници… Кой знае дори дали в края на краищата няма да се настани в една от стаите, опразнени от Франсоаз и Даниел? Беше имала твърде много главоболия, докато отстрани тия двамата, за да приеме риска един натрапник да се вмъкне в живота й на тяхно място. Единствената благоприятна точка в тази работа беше, че заварената й дъщеря, която мразеше, все пак бе принудена да я моли за услуга. Навярно тя беше дошла нарочно по-рано от другите членове на семейството, за да й говори насаме.

— Уверена съм, че ако тази стая се подреди, като се пребоядиса, ще стане много приятна — каза Франсоаз.

И тя се изправи. Карол запали лампата върху трикраката масичка. Около нея се очерта салонът, златист и розов, блестящ като скъпоценен камък на тоя фон от син здрач, идващ от прозорците.