Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 68

— Отдавна ли изучавате ролята? — попита Франсоаз.

Алисия поклати глава от ляво на дясно. Никола̀ се намеси:

— Едва сме разчели сцената — всеки поотделно. Сега ще я разработваме заедно!

Алисия му благодари с усмивка; беше й спестил усилието да изрази своята мисъл. Като говореше, Никола̀ си беше отрязал дебело парче швейцарско сирене и го унищожаваше без хляб.

— Няма ли и вие да вземете нещо? — попита Франсоаз Алисия.

Алисия премигна с клепачи.

— Тогава добър апетит! — каза Александър, като се отправи към вратата.

Когато той излезе, Франсоаз разряза на две останалия бифтек и донесе пюрето. Никола и Алисия очакваха дажбата си с вирнати носове и бляскащи очи. Момичето, макар и безплътно на вид, имаше страшен апетит. До края на яденето не чуха гласа й. Франсоаз разчисти масата, без Алисия да направи опит да й помогне. Никола̀ отиде при нея в кухнята с чашите в ръце.

— Слушай, драги — каза му Франсоаз с глас, който беше нито тих, нито висок, — това твое момиче може да е много мило, но на мене съвсем не ми е удобно да репетирате тук!

— Защо?

— Имам огромна работа следобед!

— Няма да те смущаваме, ще отидем в моята стая.

— В твоята стая?

— Разбира се, в моята стая! — каза той, като посочи антрето с величествен жест.

И в същото време я умоляваше с поглед. Тя склони, като си каза, за да извини слабостта си, че това е за последен път, тъй като в скоро време той ще живее сам. Докато тя миеше чиниите, Алисия и Никола̀ се уединиха в антрето. Тя се настани в голямата стая, постави пишещата си машина на края на масата и започна да удря клавишите. Трябваше да препише един доклад за замърсяването на речната вода от някакъв химически завод в Сена-Оаза. През тракането на буквите, които се забиваха в хартията, Франсоаз чуваше патетични провиквания зад вратата. Гласът на момичето беше контраалт, мощен и вулгарен, украсен с лек египетски акцент.

— „Не ще ли намеря тук един сърдечен мъж? Наистина, когато човек търси, той е ужасен от самотата си! Е, добре, братовчеде, кога ще бъде сватбата?“

— „В най-скоро време; аз вече говорих с нотариуса, с кюрето и с всички селяни!“ — отвърна Никола с жар.

— „Мислите ли, че наистина ще се ожените за Розета?“

— „Положително!“

И двамата играеха еднакво фалшиво, предвзето, изпадайки в комична тържественост. Макар че не искаше да се отклонява от работата си, Франсоаз несъзнателно следеше диалога. Направи една буквена грешка и я изтри с гняв.

Съвсем очевидно беше, че няма да може да работи сериозно, докато тия двамата кряскат до пресилване в антрето. Когато се готвеше да започне отново да пише, Никола̀ полуотвори вратата и каза:

— Не би ли желала да ни подаваш репликите?

Това предложение учуди Франсоаз; после я развесели. Следобедът й бе провален; ще работи довечера; и се съгласи през смях.

Алисия влезе със свитъка в ръка. Никола̀ обясни на двете жени сцената:

— Ти, Франсоаз, влизаш оттам. Да, ти си Розет, млечна сестра на Камила. Пердикан те е оплел, защото Камила му се е разсърдила. Но това е предизвикало ревността на Камила, тя нервничи.