Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 66

Тя се засмя и отметна глава назад.

Жилбер остави чашата си.

— Добре — каза той, — този път си тръгвам!

— Веднага ли? — попита Валери, сякаш изтръгната от сън.

— Да, трябва.

— Обещал си на баба си?

— Точно така!

Той се усмихваше тъжно. Жан-Марк се почувствува виновен. Въпреки това нямаше за какво да се обвинява. Жилбер бе направил всичко, за да бъде отвратителен този следобед. Когато той излезе, Валери прошепна:

— Каква лепка! Наистина за последен път излизам с него! Жан-Марк кимна одобрително с глава. Какво ставаше с него? Никога досега той не беше желал Валери така, както в тази минута. Притегли я към себе си и каза с глух глас:

— Да бяхме отишли у дома?

Тя стана. Навярно отдавна знаеше, че разходката им ще завърши така. Колко просто беше всичко с нея!

IX

До последна възможност бяха чакали Никола̀ за обеда. Но тъй като в един часа и половина той все още не беше се прибрал и понеже Александър имаше лекция в три часа, Франсоаз опържи бифтеците, притопли картофеното пюре и занесе всичко на масата. Александър нападна месото с настървение, обаче тя, загубила апетита си от нервност, престана да яде още след втората хапка. Безредието, безразсъдността, отвращението към точността, които прощаваше на бащата, не можеше да прости на сина, защото може би към него тя бе съвсем трезва в изискванията си. Никола̀ нямаше друга цел в живота, освен да удвоява недостатъците на Александър. Откакто бе тук, той живееше, без да полага и най-малкото усилие, за да направи присъствието си по-леко. Разбира се, още не беше си намерил нова работа. За тази длъжност на разпоредител в кино, която казваше, че му е обещана и дори запазена, сега говореше като за някаква много далечна перспектива. Разглеждаше малките обяви във вестниците със спокойното убеждение, че нито едно място няма да бъде подходящо за него. В замяна на това си беше втълпил да следва курсове по драматично изкуство. Изхождайки от мисълта, че трябва непременно да се захване с нещо и че ще се просвети повече, като работи върху текстовете на класиците, отколкото да се влачи по кафенетата, Александър го беше насърчил в тази насока. И сега четири пъти седмично от осем часа вечерта Никола̀ ходеше на курсовете при Клебер Бодри; връщаше се много важен към един часа след полунощ. Тази привидна заетост тревожеше Франсоаз. Освен това тя все повече страдаше от теснотията в жилището, срещу което нищо не можеше да направи. Отскоро я измъчваше един проект — абсурден и съблазнителен, — който не смееше да сподели със съпруга си. Той ядеше бързо и много, седнал пред нея, неподозиращ мислите, които я занимаваха. Изведнъж тя каза: