Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 135

„Удоволствието е придатък на дейността, както красотата е придатък на младостта“.

Даниел остави стилото си. Заключението беше банално. Но днес той не можеше да съчини нищо по-хубаво. Лоран беше напълно заприщил фантазията му с неговата история за женитба. На вратата се позвъни. За първи път не изгаряше от нетърпение да види леля си. Може би защото не се чувствуваше много горд със съществуването, което водеше при родителите на Дани. Отиде да отвори. Беше наистина Маду. Като я съзря на площадката, закръглена и ниска в мушамата си, с червени петна по лицето, с широка усмивка, със светъл поглед, той изпита странното чувство, че на гости му идва цялото му детство.

* * *

— О, аз съвсем не се безпокоя за Даниел — каза Мадлен, като гледаше Жан-Марк с пресилено внимание. — Той изглеждаше много щастлив в дома на тъста си, работи добре, положително ще вземе матурата си, обича жена си, има очарователно бебе.

Като преувеличаваше тия похвали, тя мислеше за дребнавостта и баналността на щастието, с което се задоволяваше това деветнадесетгодишно момче. В продължение на двата часа, които бе прекарала с него, той бе противопоставял едно усмихнато и спокойно лице на всички нейни въпроси. Беше ли свикнал с положението си на миловиден паразит, забил се в тялото на едно търпеливо семейство? Тя дори съвсем не можеше да сподели разочарованието си с Жан-Марк, защото той също щеше да приеме чрез брака си изгодното и не толкова блестящо положение на храненик.

— А как намираш Франсоаз? — попита той.

— Ужасяваща! — каза Мадлен. — Мисълта, че отказа да се разведе, ме кара да излизам от кожата си! Ако някога ти заговори за това…

— Но тя вече ми говори; и на Никола ̀също; и на Даниел! Помъчих се да я убедя; отговори ми, както е отговорила и на тебе. Изумително е спокойствието, с което тя гледа на това фалшиво положение: да продължава да бъде жена на един мъж, който вече не се интересува от нея! Това не подхожда на характера й! Дано поне нейната гордост не й позволи да стане смешна!

Мадлен се попита дали той не мисли за себе си и за Валери, като казва това. През времето, когато се е питал за възможните последици от своя избор, той навярно е намерил всички оправдания, които могат да успокоят съвестта му. Привидно поведението му бе като на зрял и спокоен човек. Беше го поканила да вечерят насаме в един малък ресторант на улица „Канет“, прочут с италианските си специалитети.