Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 137

— Ами домашното? — каза той.

Жилбер му подаде лист, изписан с цифри. Жан-Марк го прегледа и каза:

— Струва ми се, че е вярно… Всъщност начинът на решението е правилен… Изчисленията ще трябва да се проверят едно по едно…

— Няма нужда — каза Жилбер. — Дори да има някаква малка грешка тук-там, не е фатално!… Колко приятно място. Не го знаех…

— Да — каза Мадлен. — Преди идвах често тук. Специалитетът е печено на шиш.

— Печено на шиш? — каза Жилбер. — О, да! Много е хубаво, но много тежко!

За изненада на Мадлен Жан-Марк бе жегнат от тия думи.

— Ти, ти почти нищо не обичаш! — каза той. — Ако можеше, щеше да се храниш само с печено на скара и със зелена салата!

— Чудесен режим! — каза Мадлен. — Ако го прилагам, ще си върна моминската талия. Но много съблазни има в Тюке: прясна риба, раци, миди…

— Всъщност да, вие живеете в Тюке — каза Жилбер. — Познавам много добре този край. Дядо ми и баба ми често ме водеха през ваканциите в Довил. Бях съвсем млад по това време, на четиринадесет-петнадесет. В Тюке има една очарователна изоставена църква…

Засегната точно в сърцето, Мадлен извика:

— Живея в съседство с нея: в бившия дом на свещеника, знаете ли?

— Не… не го зная…

— Знаете го, в уличката, която завива наляво, идвайки от „Трувил“.

— А, да! Може би… Да… да…

— Прекрасна къща! — каза Жан-Марк. — Чудо на архитектурата, равновесието и комфорта!

— Е добре! Каня ви, когато искате — каза Мадлен.

Жан-Марк я погледна с такава признателност, че тя се смути. Беше ли направила нещо изключително, като покани и двамата в дома си? Жилбер също изглеждаше развълнуван.

— Благодаря, госпожо — каза той. — Ще дойдем непременно. Сега особено, когато имам кола!

— Но още е без книжка! — каза Жан-Марк.

— Ще се явя повторно на изпит идущата седмица. С малко повече кураж!… Смешна работа — шофьорски изпит, матура, аспирантура — човек си губи времето в подготовка на изпити през целия си живот! От месец май всички младежи във Франция са в тревога. Около себе си виждам само младежи и девойки, болни от изпитна треска.

— Оплаквайте се! — каза Мадлен през смях. — Аз пък виждам около себе си само хора, които са преминали възрастта на изпитите. Един свят, който няма такива задължения! Тъжно е!

— Необходимост от дипломи като стимулатори в живота!

— Или като превръзки за раните на самолюбието! — каза Жан-Марк.

— „Ах този безграничен егоизъм на младостта, този упорит оптимизъм: колко пълен беше светът с цветя това лято!“ — издекламира Жилбер.

— Рембо: „Просветления“ — каза Жан-Марк.

— Точно така. Ами това:

Живея, умирам, изгарям и се давя, Ужасно ми е горещо, като привиквам към студа…

— Ронсар.

— Не, Луиза Лабе. Не е лошо, нали?

Седнала срещу двете момчета, Мадлен тичаше с поглед ту към единия, ту към другия, сякаш наблюдаваше топката в някой тенискорт. Колко беше жив, забавен и симпатичен този Жилбер! В присъствието му Жан-Марк сякаш беше оживен от голяма глътка алкохол. Увлечени от звука на собствените си гласове, те спореха за всичко и за нищо, отричаха някой филм, разнищваха някоя театрална пиеса…