Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 133

— Ще почерниш най-хубавите години от живота си!

— Ако трябва отново да се ожениш за Дани, ще се откажеш ли?

— С мене е по-различно! И все пак много често, заклевам ти се, бих предпочел да бъда още ерген! Докато човек няма отговорности, не може да си даде сметка за възможностите си!

Влакът потегли със сух трясък. Даниел си представи учудването на родителите на Дани и Лоран, когато научат новината, и му стана жал за тях, защото те бяха добри и слаби хора.

— Помисли още, драги мой — каза той сред шума от колелата.

— Всичко съм обмислил. Аз не съм мръсник, понасям последиците!

— Когато баща ти научи това!…

— Че какво? Ще постъпи както с Дани!

Спирките следваха една след друга, нашарени с афиши, претъпкани с хора.

— Ще видиш — подзе Лоран, — ние ще образуваме две малки забавни семейства в голямото разнежено семейство. Куп бебета! Трябва да те настигна! Ти взе аванс: и най-вече защото ще станеш баща за втори път!

— Какво разправяш? — измънка Даниел, смразен изведнъж.

— Дани не ти ли е казала?

— Не.

Доведен до полуда, той разбра, че Лоран се шегува, и изръмжа:

— Не е смешно, знаеш ли!

— Ти се хвана!

— Съвсем не!

Слязоха при военното училище.

— Побързай! — каза Даниел. — Закъснял съм!

И затича. Лоран тръгна след него, настигна го и се помъчи да го подмине със спринт. Но Даниел ускори хода си. Бориха се рамо до рамо чак до вратата на къщата и нахлуха заедно, силно задъхани и засмени.

Когато пристигнаха в апартамента, Дани и майка й бяха излезли. Даниел влезе на пръсти в стаята и се наведе над люлката, в която Кристин спеше, засмукала палеца си. Лицето й беше розово и намръщено. Издърпа пръстчето от устата й, без тя да се събуди. Една бележка от Дани, забодена върху драперията на люлката. Даниел я взе и прочете:

Сега е четири часът и половина. Мама и аз предпочетохме да излезем по-рано за покупки: по този начин ние сигурно ще се върнем навреме, за да посрещнем леля ти. Не буди Кристин преди пет часа и четвърт и не й сменяй пелените. Аз ще го направя, като се върна. Ти само й дай биберона. Ще намериш млякото в термоса на масата в кухнята. Гледай да държиш биберона високо, така че Кристин да не глътне въздух при пиене. И когато свърши млякото, не забравяй да я повдигнеш, за да се оригне. После ще я поставиш да лежи не на гръб. Впрочем ти знаеш как! До скоро виждане, мой Даниел, когото обичам!

Твоя Дани

— Нямаше нужда да се бърза! — каза Лоран, който бе прочел писмото през рамото на Даниел. — Какво са тръгнали да купуват?

— Не знам! Женски работи навярно…

Кристин отвори очи, подвоуми се какво да направи и изведнъж започна да плаче.

— Подръж я, докато отида за биберона! — каза Даниел.

И като тикна дъщеря си в ръцете на Лоран, той се затича към кухнята. Лоран го последва, като друскаше бебето, което пищеше с всички сили.

— Ще му причиниш морска болест! — каза Даниел. — Ето на, готово е. Дай ми я сега…

Седнал на един стол по средата на кухнята, той взе непохватно дъщеря си, изправи я почти отвесно и й поднесе цицката на биберона. Кристин беше лека и топла. Тя смучеше на дълги, правилни глътки. Застанал прав пред нея, Лоран я наблюдаваше внимателно. Откакто беше сигурен, че е бъдещ баща, той гледаше на племенницата си с очи на специалист.