Читать «Вълнения (Краят на Ейглетиерови)» онлайн - страница 136

— Трябва да я оставим да се пържи в собственото си масло — подзе той. — В края на краищата тя навярно ще промени решението си!

— Да, да — каза Мадлен против волята си. — Но мисля, че чака завръщането му…

И го разпита за учението му. Изпитите по право започваха след три седмици. Не разчиташе, че ще бъде допуснат. Вълнението в живота му беше попречило да преговори материята. Беше отсъствувал от много практически занятия… Ако бъде скъсан, ще се яви през октомври. Тя разбра, че той вече не се тревожи за бъдещето си, и се натъжи. Сервитьорът донесе за двамата печено на шиш грамадно и ухаещо парче месо. Жан-Марк изяде три хапки и запали цигара. Мадлен прецени, че е дошъл моментът да му говори за баща му. Още след първите думи той я прекъсна:

— Не мисля, че наистина има желание да ме вижда отново!

— А пък аз съм убедена, че има! Но не знае какво да направи, за да се сдобри с тебе. Парализира го страхът да не изглежда смешен. Покъртително е! Да присъствува на твоята сватба — това е, което искам!

— Ако можеш да го склониш!… — прошепна той.

И лицето му изведнъж стана напрегнато. Тънка мрежа от нерви играеше под кожата на бузите, на челото му. Погледът му блестеше влажен и нежен.

— Ако допуснем, че всичко се уреди, както се надявам, в отношенията ти с баща ти — каза Мадлен, — защо след сватбата да не постъпиш в адвокатската кантора Ейглетиер?

— Ще бъде прекрасно, разбира се! Но не искам и да мисля! Не говори за това най-вече на Валери! Тя е неспособна да разбере колко важно ще бъде за мене да… да подновя връзката с моя баща… Тя си въобразява, че се чувствувам много добре от това скарване…

— Прозорливост ли й липсва?

— Не! Но пред нея аз малко показвам чувствата си!

— Защо?

— Не знам. Така се започна между нас. Тя играе една роля. Аз друга. Правим си комедии. Забавно е! Впрочем това е само засега. За през целия ни живот — въпросът е друг! Бъди спокойна, това не ни пречи да се обичаме.

Той се засмя горчиво, сдъвка малко месо, взе цигарата си и каза още:

— Много съм говорил за тебе на родителите на Валери. Биха желали да дойдеш на обед. Свободна ли си утре?

Тя би предпочела да се срещне само с Валери и Жан-Марк, но любопитството да види племенника си в бъдещото му семейство я накара да не се колебае:

— Прието, Жан-Марк.

Когато тя произнасяше тия думи, той се обърна към вратата. После погледна часовника си.

— Бързаш ли? — попита тя.

— Не, но определих тук среща на Жилбер!

— Жилбер?

— Да, онзи братовчед на Валери, на когото давам уроци…

— Уроци ли даваш? Не знаех!

— Наистина: ти току-що пристигаш! Така е като живееш в Тюке! Ще видиш, той е много симпатично момче! Ще дойде към десет часа, за да ми покаже домашното си по математика, което е приготвил за утре. Неприятно ли ти е?

— О, не! — каза тя.

Той отново се обърна на стола си.

— Трябваше вече да бъде тук! — каза той нервно.

Най-сетне лицето му светна. Мадлен видя да се приближава към тях един рус и елегантен момък, с толкова свеж поглед, че и на нея й се поиска да се усмихне. Жан-Марк го представи и поръча три кафета.