Читать «Времето на продължителните дъждове» онлайн - страница 3

— Там! — възкликна господин Търл. — Гледайте!

От последния хълм, отърсвайки пера от огнената прах, се появи ревящият буреносен облак.

Първият автомобил за последните двайсет дни се спусна от хълма в долината с грохот, скърцане и тътен.

Господин Търл не смееше да погледне към господин Смит.

Господин Смит погледна нагоре, мислеше си за господин Фремли в стаята му.

Господин Фремли погледна от прозореца си и видя как колата замира пред хотела.

Звукът, издаден от автомобила, прозвуча някак странно финално. Бе изминал много път по пламтящи серни пътища, през солени равнини, изоставени преди десетки милиони години от водата. Сега, зашит с тел, стърчаща от шевовете като косата на канибал, с огромен клепач-гюрук, свален назад и стопен в безформена маса над задната седалка, автомобилът „Кисел“ модел 1924 трепна за последен път и затихна.

Възрастната жена зад волана чакаше търпеливо и поглеждаше към тримата мъже и хотела, сякаш казваше: Извинете, приятелят ми е болен; познаваме се отдавна, а сега трябва да го изпратя в последния му път. Седеше в колата и чакаше последните конвулсии да спрат и да настъпи пълното отпускане на всички кости, бележещо края на земния път. Сигурно остана половин минута повече, заслушана в колата. В нея имаше нещо тъй изпълнено с мир, че господин Търл и господин Смит се наведоха бавно напред. Накрая тя ги погледна с печална усмивка и вдигна ръка.

Господин Фремли с изненада забеляза, че също е вдигнал ръка и й маха в отговор от прозореца.

— Странно — промърмори господин Смит на верандата. — Не е буря. И въпреки това не съм разочарован. Как така?

Господин Търл вече бързаше към колата.

— Помислихме, че вие… че… — Млъкна объркано. — Казвам се Търл, Джо Търл.

Тя стисна протегнатата ръка и го погледна — очите й бяха абсолютно чисти, безоблачни и светлосини като вода от току-що стопен сняг на хиляди мили оттук, пречистена от вятъра и слънцето.

— Госпожица Бланш Хилгуд — тихо се представи жената. — Завършила Гринъл Колидж, неомъжена учителка по музика, трийсет години ръководила гимназиално певческо дружество и училищен оркестър в Грийн Сити, Айова, двайсет години частна учителка по пиано, арфа и солфеж, от един месец пенсионерка, а сега измъкнала корените си и тръгнала към Калифорния.

— Госпожица Хилгуд, май няма да успеете да продължите наникъде от това място.

— И аз имам това чувство. — Тя предпазливо погледна двамата мъже, обикалящи колата й. Седеше нерешително, като дете в скута на своята страдаща от ревматизъм баба. — Нищо ли не може да се направи?

— От спиците ще се получи ограда, от спирачните дискове — гонг за вечеря, а от останалото ще се получи добър алпинеум.

— Мъртва ли е? — извика господин Фремли от небето. — Имам предвид, свършено ли е с колата? Даже оттук го усещам! Е… май закъсняваме за вечеря!