Читать «Времето на продължителните дъждове» онлайн - страница 2

— Господин Фремли?…

— Проклети пустинни кактуси, това сме ние! — задъхано рече лежащият господин Фремли. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разпадне в нагорещена прах по грубия дъсчен под. — Но дори и най-издръжливите кактуси трябва да поемат поне глътка вода, преди да изкарат поредната година в тая проклета фурна. Казвам ви, няма да помръдна оттук. Ще лежа и ще пукна, ако не чуя нещо различно от птичи крака по този покрив!

— Молете се с думи прости и дръжте чадъра си в готовност — отвърна господин Търл и се отдалечи на пръсти.

Привечер по покрива се чу рехаво потропване.

Гласът на господин Фремли запя скръбно от леглото му.

— Не, господин Търл, това не е дъжд! Вие поливате покрива с лейката! Благодаря за старанието, но по-добре престанете.

Тропането спря. От двора се чу въздишка.

Малко по-късно господин Търл заобиколи хотела и видя, че календарът е паднал в прахта.

— Проклет двайсет и девети януари! — извика нечий глас. — Още дванайсет месеца! Трябва да чакаме още дванайсет месеца!

Господин Смит стоеше на прага. Влезе вътре и след малко се върна с два очукани куфара. Стовари ги на верандата.

— Господин Смит! — викна господин Търл. — Не можете да си тръгвате след трийсет години!

— Казват, че в Ирландия вали по двайсет дни в месеца — каза господин Смит. — Ще си намеря работа там и ще тичам без шапка и с отворена уста.

— Не можете да си тръгнете! — Господин Търл трескаво се мъчеше да измисли нещо; сети се и щракна с пръсти. — Дължите ми девет хиляди долара наем!

Господин Смит отстъпи назад; в очите му се четеше неподправена болка и обида.

— Извинявайте. — Господин Търл извърна поглед. — Не исках да ви обидя. Вижте какво… по-добре идете в Сиатъл. Вали по пет сантиметра на седмица. Ще ми платите когато можете, или пък никога. Само ми направете една услуга. Изчакайте до полунощ. И без това тогава е по-хладно. Ще направите добра нощна разходка до града.

— Нищо няма да се случи до полунощ.

— Не бива да губите вяра. Когато всичко е изгубено, трябва да вярвате, че нещо ще се случи. Просто останете с мен. Не е нужно да сядате, просто останете и си мислете за дъжд. Това е последното нещо, за което ви моля.

В пустинята внезапно се надигнаха вихри и бързо изчезнаха. Господин Смит огледа хоризонта.

— Какво да си мисля? Дъждец, дъждец, ела? Такива работи ли?

— Каквото и да е. Каквото и да е!

Господин Смит дълго остана неподвижен между двата си куфара. Минаха пет, шест минути. Не се чуваше никакъв звук освен дишането на двамата мъже в здрача.

Накрая господин Смит решително се наведе да вдигне куфарите си.

В същия миг господин Търл примигна. Наведе се напред и сложи длан на ухото си.

Господин Смит замръзна, без да пуска дръжките на куфарите.

Някъде между хълмовете се чу мърморене, слаб тътен.

— Иде буря! — изсъска господин Търл.

Звукът се засили; откъм хълмовете се вдигна някакво бяло облаче.

Господин Смит се повдигна на пръсти.

Горе господин Фремли седна като някакъв възкръснал Лазар.

Очите на господин Търл се разширяваха все повече и повече в очакване на онова, което пристигаше. Беше се хванал за парапета на верандата като капитан на попаднал в щил кораб, усетил първите повей на тропическия бриз, носещ миризмата на лимон и леденостуден бял кокос. Едва доловимият ветрец докосна възпалените му ноздри като вятър в нажежен комин.