Читать «Времето на продължителните дъждове» онлайн - страница 6

Дори господин Фремли да бе викал отгоре, никой не го чу. Господин Търл и господин Смит бяха скочили от местата си, способни да чуят единствено бясното туптене на сърцата си и смаяното свистене на въздуха, влизащ и излизащ от дробовете им. Ококорени, със зинали уста, изгубили ума и дума, те се взираха в двете жени — сляпата муза върху златния си стълб и седналата, със затворени очи, протегнала напред малките си ръце.

Прилича на момиче, помислиха си и двамата. На малко момиче, протегнало ръце през прозореца… към какво? Ами разбира се, разбира се!

Към дъжда.

Ехото на първите капки заглъхна в далечните тротоари и водосточни тръби.

Горе господин Фремли стана от леглото си, сякаш някой го дърпаше за ушите.

Госпожица Хилгуд продължаваше да свири.

Не знаеха какво точно свири, но сякаш бяха слушали тази мелодия хиляди пъти през дългия си живот, с думи или без тях. Тя свиреше и с всяко движение на пръстите й дъждът се изсипваше през тъмния хотел. Прохладният дъжд валеше през отворените прозорци, търкаше изпечените дъски на терасата. Барабанеше по покрива и падаше върху съскащия пясък, върху ръждясалата кола, празната конюшня и мъртвия кактус на двора. Изми прозорците, прогони прахта, напълни варелите и закри вратите с мокри завеси, които се разтваряха с шепот, когато минаваш през тях. Но нежното му докосване и прохлада бяха най-желани за господин Смит и господин Търл. Нежната му тежест ги накара отново да седнат. Непрестанното му пощипване по лицата им ги накара да затворят очи и уста и да вдигнат ръце, за да се предпазят. Но после усетиха как главите им бавно се отмятат назад, за да оставят дъжда да вали където му падне.

Пороят продължи около минута и отшумя; пръстите забавиха ход, извлякоха още няколко капки и спряха.

Последният акорд увисна във въздуха като снимка, направена когато удря мълния и осветява милиардите капки, сякаш замръзнали по пътя си към земята. После мълнията угасна. Последните капки паднаха беззвучно в тъмнината.

С все така затворени очи госпожица Хилгуд отдръпна ръце от струните.

Господин Търл и господин Смит отвориха очи и се загледаха в двете фантастични жени в отсрещния край на фоайето, успели по някакъв начин да излязат съвсем сухи от дъжда.

Трепереха. Наведоха се напред, сякаш искаха да кажат нещо. Изглеждаха безпомощни, не знаеха как да постъпят.

И тогава някъде отгоре от коридорите на хотела се разнесе един-единствен звук, който привлече вниманието им и им каза какво да правят.

Двамата мъже вдигнаха глави и се заслушаха.

Бе господин Фремли.

Аплодираше в стаята си.

На господин Търл му трябваха пет секунди, докато схване какво чува. После смушка господин Смит и също започна да пляска с ръце. От дланите им отекваха могъщи експлозии. Ехото рикошира в кухините на хотела горе и долу, отрази се в стени, огледала, прозорци, опитваше се да се освободи от стаите.