Читать «Времето на продължителните дъждове» онлайн - страница 5
Рей Бредбъри
— И как все пак решихте да напуснете? — попита господин Смит.
— Миналата седмица се огледах и си казах — погледни се, та ти летиш съвсем
— Значи пътувате на запад? — поинтересува се господин Търл.
— Може би. Ще свиря акомпанимент, или пък в някой от онези оркестри под открито небе. Само да е някъде, където да мога да свиря и да има поне един човек, който да ме чуе наистина…
Седяха в горещия мрак. Тя приключи, беше казала всичко, глупаво или не — и сега тихо се облегна в стола си.
Горе някой се изкашля.
Госпожица Хилгуд чу и стана.
На господин Фремли му трябваше време да разлепи клепачи и да различи очертанията на жената, навела се да остави подноса до разхвърляното му легло.
— За какво си говорите там долу?
— После ще дойда и ще ви разкажа дума по дума — рече госпожица Хилгуд. — А сега яжте. Салатата е чудесна. — Тя се обърна да излезе.
— Ще останете ли? — побърза да я попита той.
Тя спря на прага и се опита да разчете в тъмнината изражението на потното му лице. Той също не можеше да види очите и устата й. Тя се задържа малко, без да каже нищо, после слезе долу.
— Сигурно не ме е чула — каза господин Фремли.
Но знаеше, че го е чула.
Госпожица Хилгуд пресече фоайето и се засуети с ключалките на изправения кожен калъф.
— Трябва да платя за вечерята.
— Заведението черпи — отвърна господин Търл.
— Трябва да платя — отсече тя и отвори калъфа.
Внезапно проблесна злато.
Двамата мъже се размърдаха на местата си. Присвиха очи към дребната възрастна жена край огромния инструмент с форма на сърце, който се издигаше над нея с блестящата кръгла колона в края, върху която спокойно гръцко лице с очи като на антилопа се взираше в тях тъй ведро, както и самата госпожица Хилгуд.
Мъжете размениха бързи стреснати погледи, сякаш се бяха досетили какво може да последва. Скочиха от столовете, забързаха задъхано през фоайето и седнаха на ръба на горещия кадифен диван, заизбърсваха лицата си с мокри кърпи.
Госпожица Хилгуд придърпа един стол, нежно отпусна златната арфа на рамото си и постави ръце върху струните.
Господин Търл пое глътка огнен въздух и зачака.
Внезапно задуха пустинен вятър и разлюля столовете на верандата като лодки в езеро.
— Какво става там долу? — запротестира господин Фремли от стаята си.
И тогава госпожица Хилгуд раздвижи ръцете си.
Движението започна в дъга от самото рамо и пръстите й пробягаха по простия тапет от струни към слепия и прекрасен поглед на гръцката богиня на колоната, после се върнаха обратно. Тя поспря за миг и остави звуците да се понесат в нажежения въздух на фоайето и да изпълнят всички празни стаи.