Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 9

Месеци наред той беше проигравал тази сцена в ума си. Беше си представял какви ли не сценарии, в които Гарет посреща смъртта. Практикът в него искаше всичко да бъде максимално безопасно. Да не поема никакви рискове. Да удари Гарет преди онзи изобщо да се е усетил и да приключи бързо. Но друга част от Мич много искаше да види страха в очите на Гарет. Този човек го отвращаваше със самолюбието си. Дори не беше загубил съня си, след като имаше пръст в убийството на невинни хора и в раняването на много други, които бяха физически осакатени и емоционално травмирани от взрива завинаги. Ако просто го лишеше от нещастния му живот, щеше да го остави да се отърве прекалено лесно.

Всеки елемент от операцията трябваше да се анализира с оглед на основните цели. Жената на Гарет не биваше да пострада, а неговата смърт трябваше да изглежда като нещастен случай. С този напредък, който отбелязваше съдебната медицина, вече нямаше лесни задачи. Рап се беше съсредоточил на страстта на Гарет по яхтите още от самото начало. Хиляди загиваха всяка година в мореплавателни инциденти. Сблъсък, пожар, удавяне, електрически удар или просто изчезване — всичко това фигурираше сред вариантите.

Всеки път когато пристигнеше нов доклад от Западното крайбрежие, Рап го изчиташе подробно и в контекста на задачата. С времето започна да се проявява определена особеност. Тъй като искаше сам да се убеди в правотата си, Рап отлетя за Сан Диего с частен самолет. Пристигна по тъмно и си тръгна преди изгрев-слънце. От балкона на наетия апартамент той цяла вечер наблюдаваше марината, където Гарет държеше яхтата си. Същата нощ се потвърди откритието, което Рап беше направил по докладите на наблюдателните екипи.

Вече няколко месеца Рап си представяше как убива Гарет по над десет начина, но внимателният анализ показа, че само два заслужаваха по-обстойно внимание. Когато разбраха за планираното пътуване с новата му яхта, всичко си дойде на мястото. Дори след като каза на Ривера, че тя ще извърши акцията, Рап продължи да действа наум по двата сценария. Толкова често си мислеше как ще убие Гарет, че почти му се превърна като в преживян спомен.

Буквално всеки път когато затвореше очи, той си се представяше на същото място, на което беше в момента — страничната платформа за плуване на яхтата на Стю Гарет. В тази поза нямаше да предизвика никакво подозрение. На ясно осветено от луната небе би приличал на навито на руло брезентово покривало. А в облачна нощ като тази беше почти невидим. Оставаше му само да чака появата на Гарет.