Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 10

4.

Ядрен комплекс, Исфахан, Иран

Чистачът буташе количката по коридора. Вървеше бавно — резултат или от травма на крака му, или от липсата на ентусиазъм да си върши работата. Носеше избелял зелен комбинезон, с прикрепен бадж на левия джоб на гърдите. Черната му брада и косата бяха прошарени с посивели косми. През последната година и половина той многократно беше мел, бърсал, мил и търкал буквално всяка стая, коридор и стълбище в комплекса. Отнасяше се с уважение към началниците си, беше весел и оптимист по характер и хората, които работеха тук, като цяло го харесваха.

На баджа му пишеше: Мошен Норврастех. Беше на шейсет и шест години, роден и израснал в югоизточния ирански град Бам. При разразилото се през 2003 г. опустошително земетресение, при което загинаха трийсет хиляди души, той беше загубил жена си, двете си деца и тримата си внуци. След земетресението Норврастех с години се мъчеше да си намери работа. Един ден братовчед му, който работеше в Организацията за атомна енергия, му намери работа в Исфахан. В началото колегите му не го приемаха добре. Тъй като безработицата беше толкова висока, конкуренцията за всяко работно място, включително и за това на чистач, беше крайно напрегната. Местните, които бяха болшинство в комплекса, се отнесоха с недоволство и враждебност към чужденеца, взимащ хляба им. Само за месец-два обаче той успя да ги спечели на своя страна. Норврастех имаше склонност към техниката и имаше дарбата да поправя почти всичко — особено ако то работеше с електричество. Хората му носеха телефоните си, радиоприемници, тостери, прахосмукачки — всичко, което имаше щепсел, и той ги поправяше. През уикендите и вечерите той посещаваше хората по домовете им, за да им помогне да поправят или подновят електрическата инсталация. Той никога не взимаше пари, само топла храна и малко топло съчувствие, така необходимо да запълни празнината от смъртта на цялото му семейство.

Норврастех дори беше ходил в дома на Ардешир Хасанпур — прочутият ирански учен, който ръководеше националната програма за производство на обогатен уран. Веднъж Хасанпур беше влязъл в разнебитената му работилница на приземния етаж и го бе попитал дали би наминал в дома му, за да поправи няколко уреда. Норврастех отвърна, че за него ще е чест да го стори. След като монтира вентилатор на тавана и поправи две развалени лампи обаче, клиентът нито му предложи пари за услугата, нито дори му каза едно „благодаря“. Изключено беше да му позволят да седне и да се нахрани, та дори и с прислугата. Норврастех си тръгна от къщата с мисълта, че няма да изпита никакво състрадание към този човек, когато чукът се стовари. Но за другите, които бяха показали симпатия и приятелските си чувства към него, той би направил всичко по силите си, за да напуснат невредими комплекса.

Истинското име на Мошен Норврастех беше Адам Шошан. Той се беше предлагал доброволно три пъти да участва в тази операция преди главният директор на Мосад и министър-председателят накрая да се съгласят. Още от самото начало най-силните им опасения се дължаха на факта, че Шошан сам и доброволно изявява желание да участва в операцията. А той знаеше твърде много. Беше старши офицер, не някой новобранец, взет от израелската армия.