Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 8

— А евреите?

— Нека заповядат. Новите противовъздушни ракети С-300, които купихме от Русия, са по местата си. Евреите няма да могат да стигнат и на сто километра оттук.

Мухтар хвърли страничен поглед към Ашани, лицето на който обаче остана безизразно. Обърна се към Фарахани и отговори:

— На твоите руски ракети имам толкова вяра, колкото и на теб.

Фарахани замълча за секунда, след което спокойно го попита:

— Защо ме обиждаш?

— Твоите мерки за сигурност не ме впечатляват. По пътя си насам забелязах половин дузина пропуски, а дори още не бях започнал изненадващата си инспекция.

— Инспекция ли? — Изненаданият Фарахани свали краката си от бюрото. — Никой не ми каза, че ще има инспекция.

— Затова е изненадваща, малоумник такъв! — Мухтар скочи от мястото си, като преобърна стола.

Изнервеният Фарахани също стана и след като си върна самообладанието, попита:

— От чие име е проверката?

— От Върховния съвет!

Фарахани погледна за потвърждение към шефа на разузнаването и сигурността. Собственият му брат беше член на Съвета! Как не можа да го предупреди?

Ашани кимна и добави:

— Нашият приятел от „Хизбула“ е специалист по неконвенционални бойни действия. Дошъл е да провери доколко сте уязвими от заплахи, различни от въздушните бомбардировки.

— Наземно нападение? Невъзможно.

— Ще видим. — Мухтар тръгна към вратата.

Ашани погледна часовника си и сдържа презрението си и към двамата. Денят щеше да е доста досаден.

3.

Пуерто Голфито, Коста Рика

Плуването на дистанция почти километър отне на Рап по-малко от дванайсет минути. Можеше да вземе отсечката и по-бързо, но за него сега беше по-важна незабелязаността, а не скоростта. Той описа дъга към носа на яхтата, подавайки само главата си над повърхността. В два от илюминаторите светеше слаба светлина, в другите беше тъмно. Заради облачното нощно небе не се виждаше почти нищо. Той свали маската, шнорхела и плавниците, след което едно по едно ги прибра в раницата и я завърза за котвеното въже. После се приближи до десния борд и се ослуша да не би Гарет или жена му да са излезли на палубата. Когато стигна до кърмата, Рап се спря и надникна иззад ъгъла към платформата за плуване. Беше огромна — пет метра широка и два метра дълбока, с повърхности от тиково дърво. Слава Богу, нямаше никой.

През последните си петнайсет години Рап беше прекарал немалко време във водата. При тайните операции тя имаше много предимства, главното сред които беше, че човек може да остане незабелязан. Водата обаче имаше един голям недостатък. Шумът стигаше много надалеч и се чуваше много ясно в относително спокойна нощ като тази. След като се заслуша, Мич разбра, че е доловил плискането на вълните в бордовете на яхтата и спорадичното подрънкване на металните въжета в мачтите на закотвените в залива платноходки.

Той бавно се надигна от водата и легна с горната половина на тялото си върху тиковата платформа. Яхтата беше достатъчно голяма, за да се притеснява, че ще я разклати докато се качва. Основното му притеснение беше да не го забележи някой случаен човек от съседна лодка, измъчван от безсъние. Напрегна слуха си и в продължение на няколко минути се ослуша отново без да изпуска от очи платноходката и яхтата, закотвени на няколко десетки метра по-близо до брега. След като се увери, че никой не го е видял, той се качи целият на платформата. Легна по корем, отпусна глава върху предмишниците си и застина неподвижно.