Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 7

Втората причина да накарат Ашани да дойде тук стоеше на канапето до него. Малцина бяха хората, способни да разклатят нервите и спокойствието на Ашани, но Имад Мухтар беше един от тях. Роденият в Ливан терорист беше най-жестокият и безмилостен човек, който той познаваше. Студен, пресметлив и изпълнен с омраза, Мухтар беше готов на всичко в името на каузата. Една от най-неприятните страни на работата на Ашани беше да се занимава с Мухтар, но нямаше как да го избегне. Като водач на „Хизбула“ в Ливан този мъж играеше изключително важна роля в иранската геополитическа стратегия.

Третият участник в срещата беше Али Фарахани. Той отговаряше за сигурността в ядрения комплекс в Исфахан и не обичаше гостите от Техеран. Особено тези двамата. Фарахани се облегна назад и вдигна краката си върху металното бюро. Всмука протяжно от цигарата и отсече:

— На американците не им стиска да ни нападнат.

Ашани дискретно беше предупредил Върховния съвет по сигурността, че Фарахани не става за този пост — да ръководи охраната и сигурността в най-важния обект на нацията. Семейството му имаше много връзки и както често се случваше в Иран, шуробаджанащината беше оказала основно влияние при назначаването му на поста. Ашани се обърна към главния терорист до него, за да види как ще реагира на глупавата самоувереност на мастития бюрократ.

Мухтар присви още по-силно очи и изпитателно изгледа Фарахани.

— Значи според теб няма да ни нападнат?

— Не. — Фарахани поклати глава и почеса гъстата си черна брада. — Те са затънали в Ирак — една разцепена от междуособици страна, която е наполовината на нас. Едва ли ще искат да влязат в сблъсък с надигащия се персийски полумесец.