Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 11

Двайсет и седемгодишен ветеран на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света, Шошан беше най-големият експерт в Мосад по всички персийски въпроси. Владееше перфектно и фарси, и арабски, но което беше най-важното, първите двайсет години от живота си бе прекарал в Иран. Роден в Техеран, Шошан беше син на заможен търговец на диаманти, който бе доста влиятелен сред еврейската общност в Иран. Докато иранската революция набираше инерция, бащата на Шошан изпитваше все по-силно притеснение и тревога. Така през 1979 година той прати жена си и децата да живеят при роднини във Виена. Той възнамеряваше да ги върне обратно, веднага щом бурята отмине. Пет месеца след като изпрати семейството си в безопасност, баща му беше обвинен в шпионаж и противодържавна дейност. Изправиха го пред съда. Жалкото подобие на съдебно заседание трая по-малко от пет минути. Отказаха му адвокат и дори не му разрешиха лично да се защити. Обвинителната присъда беше произнесена и бащата на Шошан веднага беше изведен от залата и екзекутиран с изстрел в главата.

Адам Шошан беше единственият оцелял мъжки член на фамилията. Въпреки протестите на майка си той замина за Израел и се записа в армията веднага щом обстановката в региона отново се нажежи. Този път в своя възход беше една нова група, наречена „Хизбула“, а ООП затвърждаваше позициите си в окупираните територии и отвъд тях. През 1982 година той беше в предните редици на нахлулите в Южен Ливан израелски войски. Докато провеждаше пеши патрул, атентатор-самоубиец от „Хизбула“ сложи край на военната му кариера. Фанатикът се взриви точно в средата на взвода на Шошан. Нагорещен шрапнел се заби в крака му и увреди непоправимо ахилесовото му сухожилие.

Още беше в болница, когато се обадиха от Мосад. Оказа се, че са следели развитието на Шошан практически от мига, в който той се записал в Израелските сили за отбрана. „Хизбула“ бележеше възход и най-важната израелска разузнавателна служба се нуждаеше от хора, които да анализират и разкриват ходовете на Иран и подкрепата му за най-новата близкоизточна терористична организация. Шошан се беше занимавал именно с това цели две десетилетия. Започна в „Събиране на информация“, премина през „Политически действия“ и накрая стигна до „Специални операции“, където се издигна до заместник-началник на отдела. Той беше участвал в планирането и провеждането на десетки ликвидации и полувоенни операции, беше помагал при вербуването и ръководенето на агенти от Техеран, Дамаск, че и от по-далеч.

Идеята да изпратят в Иран човек, който далеч не беше в най-добрата си физическа кондиция, не се прие насериозно. Поне не и в началото. Шошан не беше участвал в реална операция почти десет години, а с дългосрочна нелегална дейност под прикритие не се беше занимавал никога. Тъй като обаче алтернативите не бяха много, а Иран все повече се приближаваше до мечтата си да стане ядрена сила, постепенно идеята на Шошан доби смисъл и шефовете престанаха да гледат на нея с насмешка. Беше необичайно дръзка, но проста за изпълнение. Главният директор съзря заложената в плана хитроумност. Имаше обаче един голям проблем. Ако иранците го разкриеха, те щяха да го измъчват, а противно на твърденията на „Амнести Интернешънъл“ мъченията даваха резултат. Колкото и корав и издръжлив да беше човек, един опитен разпитващ екип винаги постигаше добри резултати. Шошан щеше да действа дълбоко в тила на противника без почти никаква поддръжка. Рискът беше огромен, но Израел нямаше голям избор.