Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 34

— Оставих радиостанцията включена. Ако възникнеше проблем, щях да те повикам.

Ривера се отдръпна и скръсти ръце.

— Само не ми казвай, че и ти си от онези мъже, които никога не биха признали вината си пред жена.

— Нищо подобно.

— Тогава какво има? Казах ти, че приемам тактическото ти решение да поемеш изпълнението на операцията в твои ръце. Искам само да признаеш, че трябваше да ме държиш в течение на плана си.

— Добре тогава… Трябваше да те държа в течение.

Ривера се усмихна.

— Не беше трудно, нали?

— Всъщност, беше.

Ривера се наведе към него и го целуна по устните.

— Знам кой си, Мич. Няма да се опитвам да те променям. Поне не много силно. Може би съвсем леко, колкото да изгладя грубите ти ръбове.

10.

Международното летище на Атланта беше едно от най-натоварените в света и благодарение на огромния Боинг-747, стоящ самотен в един отдалечен край на пистата, то щеше да се превърне и в най-охраняваното. Заради президентския кортеж беше спряно не само уличното, а и въздушното движение. Керванът от коли, лимузини, джипове, ванове и мотоциклети се устреми през бетонната настилка, сякаш закъсняваха и самолетът щеше да излети без тях. Което, разбира се, нямаше да се случи, но мъжете и жените, които отговаряха за придвижването на президента и свитата му, знаеха, че всяка минута е пари. Агентите от Сикрет Сървис сътрудничеха тясно с местните власти, за да мине всичко гладко. В модерната епоха на президентите със самолети те много добре съзнаваха какъв неблагоприятен икономически ефект би могло да има посещението на държавния глава върху дадено летище. Ако затвориш ключов терминал като този в Атланта за половин час, ще се отрази на целия регион, че и оттатък. Щетите ще се изчисляват на милиони долари за въздушните превозвачи и в загуба на полезно време за лайнерите.

Предвид всичко това хората от 89-то транспортно авиокрило и Сикрет Сървис направиха всичко възможно самолетът да бъде готов за излитане на секундата, щом президентът се качи на борда. Бедните репортери вече бяха докарани с автобус от баптистката църква Ебенезър, където президентът беше подел своята религиозна кампания. Те бяха настанени на втория етаж на самолета, по-близо до опашката, закопчали коланите и готови за излитане. Екипажът на Еър Форс-1 вече беше извършил всички предполетни проверки и четирите двигателя Дженерал Електрик бучаха в готовност.

Докато кортежът доближаваше масивното бяло-синьо туловище на Боинга, колите постепенно се откъснаха една по една от него. Обикновено пред трапа на самолета чакаха подредени местните величия, но сега президентът бързаше и церемонията по изпращането беше отменена. Преди първия кадилак „ДТС Президеншъл Лимоузин“ да спре пред червения килим, вратите на другите автомобили се заразтваряха и оттам наизлизаха мъже в тъмни костюми и няколко жени, които се присъединиха към вече стоящите на пост около самолета. Президентът Аликзандър слезе от лимузината и се насочи към предния трап. Спря се, само за да подхване за лакътя директора на ЦРУ, Айрини Кенеди, и двамата заедно се заизкачваха нагоре. Съветникът на президента по националната сигурност и шефът на кабинета ги следваха по петите. След тях вървяха трима агенти от екипа на личната охрана, а в същото време по втория трап бързо се качваха още техни колеги.