Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 32

— За какво си мислиш?

Думите на Ривера го извадиха от унеса му като шамар в лицето. Той бавно се обърна към нея и я погледна в карамелените очи. Колкото и неумел да беше във връзките, не беше толкова глупав да й признае, че си мисли за покойната си съпруга.

— Чудех се защо съм им притрябвал в Атланта.

Рап говореше за шефа си, директорът на ЦРУ Айрини Кенеди. Тя го беше повикала и наредила самолетът да се отклони от курса, докато летяха над Мексиканския залив.

— Тя не ти ли каза?

— Спомена само, че президентът иска да говори с мен.

Ривера видимо се притесни.

— Нали не мислиш, че…?

— Не. — Рап поклати глава. Причината за тревогата й му беше известна. Президентът не знаеше нищо за ролята на Гарет в смъртта на съпругата му.

Ривера за миг впери поглед през илюминатора, след което очите й отново се спряха върху него. Тя леко стисна дланта му и каза:

— Искам да знаеш, че разбирам защо постъпи така снощи. Не, не съм се побъркала.

Рап се изненада.

— Наистина ли?

Беше се върнал на брега малко преди четири сутринта. Ривера го чакаше седнала до дърветата с радиостанцията в ръка. Беше се разтревожила за него. Той излезе от водата и продължи по мекия пясък. Не знаеше какво точно да очаква от нея, но беше сигурен, че тя със сигурност няма да реагира положително. За миг дори помисли дали да не я излъже. Тъй като по план трябваше да убият Гарет на втората вечер, можеше да й каже, че е бил на разузнаване. Но лъжата щеше да лъсне много скоро. Съпругата на Гарет щеше да обяви изчезването му още на сутринта, щом се събудеше. Трябваше да се измъкнат от страната преди полицията да е започнала да претърсва района.

Рап се приближи до нея и протегна ръка. Мария се хвана и той я издърпа на крака.

Тя го погледна в очите и го попита:

— Уби го, нали?

— Да — отвърна Рап след известно колебание.

Ривера продължи да го гледа с проницателните си очи, кимна и със спокоен тон добави:

— Да си събираме багажа и да се махаме оттук.

Рап очакваше по-сериозна караница. Дори когато я последва вътре в къщата, той очакваше препирнята да продължи по-късно. Докато Ривера прочистваше мястото, той се обади на пилотите и им каза да се приготвят за излитане. Беше им необходим по-малко от час да приключат с всичко. Докато небето на изток просветляваше, Рап метна чантите в багажника на наетата Тойота Еф Джи Крузър и заключи къщата.

Бяха пристигнали в Голфито с нает под наем корпоративен самолет, управляван от бивши военни пилоти, на които се плащаше допълнително да си държат устата затворена. Влизането в страната мина безпроблемно. Кацнаха на малкото летище на Голфито, където митническият и имиграционен контрол съществуваше по-скоро за отбиване на номера. Разузнавателен подготвителен екип вече беше уредил наема на къщата и джипа. Единствената неприятност бяха многобройните и шумни агенти на недвижими имоти, които бродеха из летището в търсене на потенциални купувачи. Бумът на този сектор от икономиката най-накрая беше достигнал и до отдалечената южна част на Коста Рика. Много заможни американци живееха в района и кацането на частен самолет на местното летище не беше необичайна гледка. Но също така не беше в реда на нещата да пристигнеш незабелязано. Имаше опасност някой напорист журналист да ги нападне с въпросите си, но едва ли щеше да узнае нещо съществено. Рап и Ривера пътуваха с мексикански паспорти.