Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 33

Винс Флин

Самолетът се отлепи от земята и се насочи на север малко преди седем сутринта. Няколко часа по-късно кацнаха в Канкун и влязоха в частен хангар, където смениха самолета и самоличността си. Сега бяха Боб и Сюзън Лутър, двойка съпрузи от Нешвил. Следващият етап от пътуването им трябваше да ги отведе в Хюстън, но малко след като излетяха, се обадиха от Ленгли. Тъй като не искаше да се впуска в подробности по незащитената линия, шефката на Рап каза само, че президентът искал да се посъветва с него по някакъв неотложен въпрос. Тя била с него в Атланта и двамата щели да потеглят обратно за Вашингтон след като обядват.

Ривера мълча през по-голямата част от полета. Беше забола нос в някаква книга и не обърна внимание на Рап. Фактът, че сега му казваше, че разбира защо сам е очистил Гарет, беше добър знак.

— Ти си много добър в занаята — каза Ривера. — Понякога дори ме плашиш. Но не в това е въпросът. На тази операция беше заложено много и тя трябваше да мине гладко и перфектно. Колкото и да ми се искаше лично да бях удушила онзи негодник, би било наивно да се заблуждавам, че ще ме оставиш да го сторя аз.

— Благодаря ти за разбирането.

— Сега е твой ред?

— Мой ред? За какво?

— Да ми се извиниш. — Ривера отметна назад кичур от лъскавата си черна коса и се намести в седалката. — Хайде, искам да го чуя.

— Какво да чуеш?

— Извинението ти, че не ми каза какви са истинските ти планове.

— Аз…

— Ти мислеше, че си знаеш най-добре и не беше сигурен как ще реагирам. Затова ме напи, успа ме, след което се измъкна от леглото и отиде да свършиш работата сам.

— Не е точно така. Нямах намерение да…

— Напротив, имаше. Дори и да не ти се иска да го признаеш, но го мислеше от мига, в който започнахме да обсъждаме и планираме операцията. Нямам нищо против решението ти.

— Ако ти бях казал, нямаше ли да ми се ядосаш? Да се възпротивиш?

— Може би, но в крайна сметка щях да се съобразя с решението ти.

Рап се изсмя. Не вярваше на ушите си.

— Значи твоите методи са по-добри? — попита го Ривера и му хвърли предупредителен страничен поглед. — Аз съм твоят партньор. Твоята поддръжка. Ако нещата загрубеят, от мен се очаква да съм редом до теб и да ти спася задника. Няма как да го направя обаче, ако съм заспала.