Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 36

— Какво по дяволите се е случило там?

— Не знаем със сигурност.

— Не сме били ние?

— Не.

— Тогава трябва да са били израелците.

— Човек би си помислил това. — Кенеди му показа нова фотография, докато самолетът рулираше към пистата за излитане. На нея ясно се виждаха облакът от прах и отломките.

Рап погледна снимката и зададе логичния въпрос:

— Къде по дяволите е покривът?

— Изглежда е пропаднал в голямата дупка.

Рап се помъчи да осмисли видяното и чутото.

— Чакай малко. Кога е станало?

— Днес малко след пладне. По техеранско време.

— Имаме ли видеозапис в реално време?

— Отчасти. НРО го анализира в момента, докато разговаряме. — Кенеди имаше предвид Националната разузнавателна служба.

— Говори ли с Бен? — Бен Фридман беше шефът на Мосад.

— Не ми отговаря на обажданията.

Рап поклати глава.

— Това не е на добро.

— Вероятно, но сигурно в момента съвсем не му е до мен.

— Или пък нарочно те отбягва. Ами техния посланик?

— Засега нищо. От Държавния департамент го потърсиха, но той твърди, че знае по-малко и от нас.

— Сигурно казва истината. — Рап хвърли поглед към президента, който разговаряше с шефа на кабинета и съветника по националната сигурност. Помести се по-близо до Кенеди и я попита: — А аз защо съм тук? Доколкото виждам, тази работа не е за мен.

Кенеди свали на върха на носа си очилата за четене и отвърна:

— Идея си нямам.

— Я стига.

— Наистина. Самата аз разбрах преди сутринта да му изнеса брифинга. — Кенеди потупа с пръст по една от фотографиите. — Затова поиска и аз да пътувам с него. По средата на пътя между Вашингтон и Атланта той влезе в кабинета си, за да се обади на някого. Десет минути по-късно дойде и ми каза, че иска да се върнеш във Вашингтон.

Рап се облегна в креслото, скръсти ръце, премисли всички възможни причини за внезапния интерес на президента към него и измърмори:

— Питам се с кого ли е говорил от кабинета си.

11.

За последната година Рап беше присъствал на повече видеоконференции, отколкото през всичките си предишни години държавна служба, взети заедно. След единайсети септември бюрокрацията нарасна неимоверно. От няколкостотин посветени на каузата мъже и жени, работещи в ЦРУ, ФБР, Държавният департамент и шепа други служби и агенции, апаратът набъбна на хиляди души с общ бюджет от над един милиард долара годишно. В класическата традиция на Капитолийския хълм политиците решиха да се преборят с проблема, като го затрупат с пари, независимо дали това решение беше добро или не.

Бяха създадени нови агенции като Вътрешна сигурност, Националния център за антитероризъм и Център за обобщаване на терористични заплахи. Агенции, за които дори и Рап не знаеше, като например Националната агенция за геокосмическо разузнаване, бяха извадени от забрава и поставени под големия чадър на антитероризма. Рап така и не разбра с какво се занимаваха хората от геокосмическото разузнаване, но знаеше за новата им лъскава щабквартира и бюджета им, който беше достатъчно голям да смути и лобист. Като се прибавеха и филиали с офиси в най-големите градове по целия свят, непрекъснато нарастващите по обем контратерористични операции в министерствата на отбраната, на правосъдието и в Държавния департамент, резултатът беше гигантска бюрокрация, пъргава и маневрена като ядрена подводница в река Потомак.