Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 35

Едва трийсет секунди след пристигането на кортежа траповете бяха отместени от машината, а колите потеглиха към друга част на летището, където щяха да бъдат натоварени на самолети от 89-то транспортно авиокрило. Наземният персонал от ВВС издърпа яркожълтите подпори от колесниците и даде сигнал, че всичко е наред. Старши авиоспециалист с оранжева жилетка и големи слушалки на главата излезе пред носа на самолета и огледа пистата за последно. После даде сигнал с палките пилотите да карат след него. Машината запълзя напред. Авиоспециалистът отстъпи надясно и отдаде чест на самолета, който мина покрай него.

В този момент вътре в самолета президентът Аликзандър и неговите най-приближени съветници влизаха в заседателната зала, където чакаше Рап.

— Извинете ме за външния ми вид — каза Мич, след като стана. Носеше износен дочен панталон, избеляло поло и сако, което беше взел назаем от един от агентите от Сикрет Сървис. За капак на всичко не се беше бръснал от пет дни.

— Не се притеснявай. — Президентът свали сакото си и го метна на канапето от другата страна на конферентната маса. — Като те гледам, май пак си вършил нещо, за което е по-добре да не знам.

Рап за малко да се засмее, но размисли. За момент блокира и не можа да отговори нищо.

Президентът забеляза неловкостта му и го удостои с една от своите южняшки усмивки.

— Шегувам се. Избери си място и си закопчай колана.

Всичките петима присъстващи се настаниха по завинтените за пода кожени кресла. Президентът седна начело на масата. Вдясно от него седнаха съветникът му по националната сигурност Франк Озарк и началникът на кабинета Тед Бърн. Рап и Кенеди бяха от другата страна на масата, като Кенеди седна до президента.

Когато самолетът потегли, президентът се обърна към застаналия на вратата офицер от екипажа на Еър Форс-1 с думите:

— Щом наберем височина, искам да проведете телефонното обаждане.

— Да, сър. — Мъжът козирува и затвори вратата.

Заради силното ръмжене на двигателите Рап доближи устата си само на сантиметри от ухото на Кенеди и я попита:

— Ще ми кажеш ли какво става?

Кенеди вече беше взела папката в очакване на въпроса му. Отвори я, извади от нея сателитна фотография и му я подаде.

— Познаваш ли къде е това?

Рап се вгледа във фотографията и се почеса по гъстата неколкодневна брада.

— Не е ли комплексът в Исфахан?

— Да. — Кенеди му показа втора фотография, която на пръв поглед почти с нищо не се отличаваше от първата.

— Къде да търся?

Кенеди посочи с пръст в горния десен ъгъл на фотографията.

— Ето тук.

Погледът на Рап пробяга няколко пъти по двете „преди“ и „след“ фотографии.

— Това дим ли е?

— Така изглежда. — Кенеди взе фотографиите и постави на масата нови две. Те бяха увеличения, фокусиращи се върху интересуващото ги място. На първата ясно се виждаха климатици на покрива. На втората всичко беше закрито от големи облаци прах.