Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 30

В началото се чу тътен, който сякаш идваше под тях. На Ашани му се стори, че шумът е отдалечен и приглушен, но скоро надеждата му угасна, след като последва нова експлозия, много по-мощна от предишната. Асансьорът силно се разтресе, светлините замигаха и после за ужас на Ашани невидима сила го задърпа към вратата. Вакуумът в асансьорната шахта изсмукваше въздухът от кабината. Времето застина за момент. Тримата мъже се спогледаха шокирани и после един по един заотваряха уста като риби на сухо. Докато се мъчеха да удовлетворят най-належащата си физиологична потребност — да вдишат и да напълнят дробовете си с кислород, мястото беше разтърсено от много по-силна вторична експлозия. Асансьорът мигом се изстреля нагоре, увисна за част от секундата и с цялата си тежест се устреми надолу. Обезопасяващото стоманено въже се опъна като струна и кабината рязко се спря. От инерцията и тримата изпопадаха на пода. Светлините отново замигаха, но се стабилизираха.

Ашани се претърколи настрани и се озова лице в лице с Мухтар. Очите на терориста бяха изпълнени със страх. Ашани задържа дъха си и погледна към вратата. Въздухът със съскащ звук отново започна да се връща в кабината. Имаше миризма на изгоряло, но ставаше за дишане. Фарахани се изправи на колене и протегна ръце към таблото.

— Трябва да се измъкнем оттук. Те се целят в асансьорните шахти.

— Какво? — попита Мухтар, останал без въздух.

— Американците се целят във вентилационните и асансьорните шахти.

Ашани се приповдигна на едното си коляно. Усети, че асансьорът се движеше отново. Той беше добре запознат с американската тактика на бомбардиране — да уцелят с противобункерната бомба с лазерно насочване отвора на някоя от вентилационните шахти. Именно заради това иранците бяха взели допълнителни обезопасителни мерки. Нито един от вентилационните проводи не продължаваше без прекъсване от повърхността до най-долното ниво под земята, където беше разположен реакторът. Всеки от надземните отвори на шахтите беше покрит с допълнителни щитове-решетки.

Фарахани се опита да отвори с пръсти вратата, докато Мухтар заудря с юмрук по бутона за отваряне.

Ашани се поизправи още. Като че ли напускането на относително безопасната кабина на асансьора не беше много добра идея. Определено това беше първата вълна от бомби. Със сигурност щеше да последва втора. Изведнъж пространството се разцепи от силно скърцане, което накара Ашани инстинктивно да потрепне. То започна като стон, който постепенно се усили и стана нетърпим. Подобен на предсмъртен агонизиращ писък на гигантски бозайник. Стонът беше придружен от силен пукот. Асансьорът отново се разтърси, при което Фарахани загуби равновесие и падна върху Мухтар и го притисна в ъгъла.

Имаше нещо много познато в шума, но Ашани не можеше да се досети какво е. Изведнъж вратите започнаха да се отварят и пред него се появи странна картина. Тъй като беше прекарал цяла сутрин под земята, последното, което очакваше да види, беше синьото небе. Винаги бяха очаквали американците или евреите да ги нападнат през нощта. В разгара на експлозиите Ашани беше изгубил представата за време. Почти веднага мозъкът му осъзна, че нещо друго също не беше наред. Независимо дали беше ден или нощ той не би трябвало да може да гледа към небето, а към тавана на най-долното подземно ниво.