Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 28

— Имад, извън министерството не взимам лично решения.

— А би трябвало.

— Трябва да погледнеш нещата откъм другата им страна. Макар и да не блести с ума си, той е неподкупен.

— Прекалено много се е привързал към тези хора и е наивен.

— Едва ли това има значение.

— Какво искаш да кажеш?

— Така или иначе доста открито разгласихме програмата. Американците разбраха, че обектът в Натанз е само за заблуда. Наляхме милиони долари във фалшивия ядрен комплекс, за да атакуват него, ако се стигне дотам. Планът беше добър. Населението в района е малобройно. Американците щяха да клъвнат на въдицата и да оставят този комплекс непокътнат.

— Наистина ли знаят, че Натанз е за заблуда? — По тона на Мухтар личеше, че това е новина за него.

— Да. Сега те заедно с израелците са наясно, че сме скрили всичките яйца в една кошница.

— Не мисля, че ще нападнат. Поне не и по въздуха. Вече доста разклатиха позициите си в международната общност.

Ашани се поколеба дали да каже това, което му беше на ума. Част от него искаше да поспори с Мухтар:

— Преди година бих се съгласил с теб.

— И какво се промени оттогава?

Двамата стигнаха до асансьора и се спогледаха. Бяха с еднакъв ръст, Ашани — по-слаб, а Мухтар — по-набит.

Министърът прошепна заговорнически:

— Нашият добър приятел стана прекалено приказлив в желанието си да види Израел заличен от картата на света.

— Не споделяш ли възгледите му? — попита мнително Мухтар.

— Не съм казал такова нещо. Просто не съм сигурен дали е разумно да отправяш заплахи, ако не си готов да се защитиш.

Мухтар кимна едва забележимо.

— Стореното-сторено. Няма как да се върне назад. Важното сега е да гарантираме пълната безопасност на комплекса, а аз не мисля, че този малоумник е подходящ за задачата.

Ашани не искаше да се замесва още повече в тази бъркотия.

— Аз не съм толкова убеден, че няма да ни нападнат по въздух. Достатъчно е само един бомбардировач B-2 да нахлуе във въздушното ни пространство. Изобщо няма да го видим. Те са направени по технологията „Стелт“, летят на височина петнайсет хиляди метра и носят боен товар над осемнайсет тона. Не се съмнявам, че американците са разработили нова бомба, която може да пробие всичките етажи на комплекса.

— Ще им трябва ядрена бомба. — Мухтар поклати глава. — А те никога не биха стигнали дотам. Освен това не американците ме тревожат. Ръцете им са вързани в Ирак, където се накиснаха в голяма каша. Европейските им съюзници не биха допуснали подобно нападение. Повече ме притесняват евреите, а американците не биха им дали от новите B-2.

— Тогава как ще ни спрат евреите според теб?

— Струва ми се, че ще продължат с диверсиите и тайните операции. Ще убият още наши учени, но това само временно ще ни забави. Накрая сигурно ще се опитат да унищожат това място. Въпросът обаче е: Как?

Ашани не го беше грижа особено много за Мухтар. Той имаше склонна към насилие и жестокости натура и затова не се котираше високо в цивилизована среда. В същото време обаче не биваше и да го подценява. Мухтар беше успял в начинания, в които се бяха провалили цели държави. Нападенията на атентаторите-самоубийци и ракетните атаки, а не ООН и заплахите от санкции, бяха причината евреите накрая да се съгласят да отстъпят на палестинците част от територията си. Нямаха заслуга в това и Египет, Сирия, Йордания и другите съседни арабски страни, които заплашваха Израел с война. Стратегията на войната беше изпробвана многократно и всеки път се оказваше дяволски трудно да прогонят евреите от онази шепа земя. Мухтар беше боец, способен да предугажда ходовете на противниците си.