Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 29

Ашани понечи да отговори, но го прекъсна Фарахани, който каза, че въпросният учен вече обядвал в кафетерията. Вратите на големия асансьор се отвориха и Ашани подкани Мухтар да влезе първи. Водачът на „Хизбула“ се поколеба и подсъзнателно се нацупи, но после стъпи в стоманената кабина. Ашани наблюдаваше поведението му с нов интерес. Последва го в асансьора и се приближи до задната стена, където Мухтар беше заел позиция като хванато натясно животно. Очевидно главатарят на „Хизбула“ не обичаше затворените и тесни пространства. Когато вратите се затвориха, Мухтар притвори очи и си измърмори нещо.

Асансьорът рязко се оттласна и после бавно се понесе нагоре. Ашани погледна номерата на етажите над вратата и в същото време изрече:

— Дамиен Шоспиед.

— Кой?

— Дамиен Шоспиед. Чувал ли си го?

— Не.

— Французин, който през осемдесет и първа работеше в реактора в Озирак, в Ирак.

— И за какво ми го казваш?

— Излезе, че е бил израелски шпионин. Поставил радиомаяци из целия комплекс и израелските пилоти знаеха точно къде да хвърлят бомбите.

— И израелците го убиха — добави троснато Фарахани. — Така се отнасят те с хората си.

Ашани пренебрегна шефа на сигурността и съсредоточи вниманието си върху Мухтар.

— Предполага се, че е загинал във въздушната бомбардировка.

— Предполага се?

— Така твърдяха иракчаните и французите, но аз нито за миг не съм им вярвал.

— Защо?

— През годините се появи информация, че френското разузнаване ДЖСЕ е работило съвместно с Мосад по тази операция.

Фарахани изсумтя.

— Типична ционистка пропаганда.

Мухтар също го пренебрегна и попита Ашани:

— Каза, че е загинал при нападението.

— Така твърдят.

— Откриха ли тялото му?

— Части от тялото му. Бомбардировката беше доста разрушителна.

— Значи мислиш, че французите са играли и с двете страни?

Ашани кимна.

— Те получиха от Ирак милиони, за да помогнат за построяването на реактора, а после помогнаха на Израел да го унищожи.

— Това са спекулации — намеси се Фарахани.

— Изводи, основаващи се на информация, до която ти нямаш достъп — поправи го Ашани.

Фарахани се намръщи в знак на несъгласие.

— Виждам, че си скептично настроен. Нека ти задам един въпрос. Имаш ли доверие на руските ни приятели, които ни помагат за ядрената програма?

— Да.

Мухтар се изсмя арогантно.

— Значи си глупак. Руснаците са по-лоши и от саудитците. Те биха продали и собствените си деца за достатъчно пари.

Ашани понечи да каже нещо, някакъв анекдот за руснаците, но думите не излязоха от устата му. Точно в този миг се случи нещо неочаквано. И макар и Ашани да не знаеше какво точно беше, той веднага разбра, че никак не е на добро.