Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 177

— Той е прав, Мич — потвърди Стилуел.

Колкото и да не му се харесваше на Рап, и двамата бяха прави.

— Тогава ще трябва да проникнем незабелязано.

— Много хубаво, обаче Голямата джамия има сериозна охрана.

— От местната милиция ли?

— Най-вече.

Докато Рап умуваше върху решението на проблема, той си спомни за нещо, което беше видял в кабинета на Стилуел.

— Твоите кюрди добре ли познават района?

— Като пръстите на ръцете си.

— Кажи им тогава, че тръгваме след пет минути. Кажи им също да вземат цялото оръжие и боеприпаси, с които разполагат.

60.

Техеран, Иран

Само минути след като проведе разговора си с Мухтар Ашани беше информиран по интеркома, че аятолах Наджар е на линията. Ашани поздрави своя учител със смес от облекчение и паника. Преди да каже и дума, Наджар му заповяда веднага да тръгне към Президентския дворец за заседание на Върховния съвет по сигурността. На Ашани тази лаконичност му се стори доста смущаваща, но след секундно объркване той си каза, че в светлината на речта, изнесена от американския президент, може просто Наджар да иска набързо да влезе в час с последните събития.

Пет минути по-късно Ашани вече чакаше в конферентната зала на президентството, където се бяха събрали почти всички членове на Съвета по сигурността. Чакаха Наджар, а вероятно също така и Върховния водач. Докато чакаха, Ашани обърна специално внимание на Аматула. В момента той стоеше в ъгъла и разговаряше с генералите Зариф и Сулеймани. Тримата изглеждаха притеснени, но пък това се отнасяше за всички в залата. Ашани отново се опита да разгадае докъде би стигнал заговорът. Знаеха ли аятолах Наджар и Върховният водач или също бяха изиграни? Дали нарочно бяха напуснали града, за да се дистанцират от евентуални обвинения в случай, че заговорът се провалеше? Или просто бяха заминали за Исфахан, за да предложат да помогнат на семействата на загиналите?

Ашани страшно много искаше да повярва, че Наджар не беше способен на подобна глупост и предателство, но той беше отклонявал неговите обаждания цяла сутрин и Ашани подозираше, че това е било, защото нямаше готовност да отговаря на трудни въпроси.

Така или иначе, ето ги, на ръба на войната. Предстоеше сериозна дискусия и обсъждане на фактите. Нещо, от което имаше нужда, ако все още съществуваше надежда за освобождаването на Кенеди преди да е изтекъл срокът на ултиматума.

Ашани не се съмняваше, че Аматула и марионетките му щяха да започнат да спорят, че американците само сипят празни заплахи, че никога няма да нападнат. Азад дори чу как генерал Зариф повтаряше като папагал тези думи на Аматула, когато вратата рязко се отвори.

В залата влезе устремен аятолах Наджар, следван от шестима едри мъже в тъмносини или черни костюми. Ашани разпозна неколцина от тях като членове на личната охрана на Върховния водач. Той очакваше веднага след Наджар да влезе и самият Върховен водач, но вместо това последният бодигард затвори вратата и я заключи. Ашани нервно се завъртя в креслото си и гърлото го стегна.