Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 175

— Дори не е необходимо да го включва.

— Знам — с отчаян тон отвърна Мич. — Сега не е време да ми изнасяш технически лекции.

— Извинявай. В момента го търсим. Както знаеш, стандартна оперативна процедура е телефоните да се използват само в краен случай. Така до голяма степен се намалява рискът да бъдат засечени.

— Знам, но десет телефона би трябвало да са достатъчни.

— Най-вероятно просто сменя СИМ картите.

— Маркъс — Рап го изгледа предупредително — Много добре ми е известно как се действа в такива случаи. Ако обичаш, дай да се концентрираме върху същественото и да спрем излишните пояснения.

Дюмонд кимна и тихо изруга, задето си е позволил подобно поведение. Той познаваше Рап отдавна. Беше участвал заедно с него в много операции. Кенеди беше като най-близка роднина за Рап. Стресът от сегашната ситуация беше снижил още повече прага на търпимост на Мич. Дюмонд посочи в средата на екрана, където беше изобразена карта на Мосул с околностите.

— Тези червени точки са кулите на мобилните клетки-ретранслатори.

Рап видя, че въпросните точки бяха далеч над сто.

— Ако Мухтар използва сателитен телефон — продължи Дюмонд — сигналът няма да мине през тези кули, но ще бъде уловен от голямата птица в космоса.

— Въведе ли гласа на Ашани в програмата за гласово разпознаване?

— Да. — Дюмонд посочи на третия екран. — Всичко е готово. Веднага щом излезе в ефир, ще имам идентификация до десет секунди.

— А Мухтар?

— Не разполагаме с образец от неговия глас, но използвахме тази разпечатка и преровихме всичко, с което разполагаме в архивите.

— Колко време ще отнеме?

— Дори и да му дадем приоритет номер едно, претърсването може да продължи седмици. Става дума за много телефонни обаждания.

— Трябва да има някакъв начин нещата да се ускорят.

— Ако имаме късмет и се натъкнем на нещо съществено, ще можем да стесним търсенето до определен времеви пояс и географски район. Това доста ще ни помогне.

Вратата на фургона се отвори и вътре влезе генерал Гифърд с още двама офицери. Тримата бяха в пълно бойно облекло, с пистолети в кобурите на бедрата. Гифърд свали каската си и каза:

— Мич, Стан ми се обади, че хората ти са на крачка да открият мястото.

— Точно така, генерале.

— С каква информация разполагате?

— Имаме номера на мобилния на Мухтар и очакваме да го потърсят всеки момент.

— Имаше попадение на един от предишните номера — оповести развълнувано Дюмонд и посочи към средния монитор. — Ето тази кула на около шестнайсет километра източно от града. Предполагам, че тогава е пътувал по това шосе тук.

Генерал Гифърд бързо заобиколи масата и погледна отблизо изображението на монитора.

— Това е магистрала номер две.

— Почакайте да свърша — каза Дюмонд. — Вторият номер току-що се появи. — Той посочи обозначението на една кула близо до река Тигър. — Този разговор е направен след първия.

Рап погледна новото местоположение и провери на картата мястото, където беше устроена засадата.

— Ако съдим по обажданията, опитали са се да я изведат от града, но са били принудени да се върнат.

— Да, но само ако тя още е с този Мухтар — отвърна Гифърд.