Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 178

Наджар се запъти право към президента Аматула и двамата генерали, които продължаваха да разговарят. Наджар оправи очилата си и попита:

— Кой от вас нареди да бъде потопен „Сабалан“?

Аматула спокойно посрещна въпроса и отвърна:

— Не знам за какво говориш…

— Лъжеш! — Изкрещя Наджар. — Лъжи, лъжи, лъжи! Писна ми от твоите лъжи!

Цялата зала затихна, но Аматула бързо се окопити. С предизвикателна нагла усмивка на лицето си той отговори:

— Уверявам те, не те лъжа.

— А аз те уверявам, че Върховният водач е сигурен, че нито една дума, излязла от устата ти, не е истина. — Наджар насочи гнева си към двамата генерали: — На кой от вас му дойде в главата мисълта да потопите „Сабалан“?

Аматула пристъпи половин крачка напред и продължи:

— Американците…

— Американците нямат нищо общо с това! — сряза го Наджар. — Мога да разбера кога ме лъжат. И колкото и да не ми е приятно да си го призная и на децата е ясно, че Аликзандър казва истината. Ти обаче изгради цялата си кариера върху лъжи, поради което стигам до един-единствен извод. За последно питам: кой от вас заповяда да се открие стрелба по „Сабалан“?

Аматула и Зариф почти едновременно се обърнаха към Сулеймани и отстъпиха половин крачка от него. Водачът на силите „Кудс“ се оказа изоставен. Той погледна към двамата си съзаклятници и отвратен поклати глава. После вдигна гордо глава и отвърна:

— Горд съм с това, което направих. Крайно време е да спрем да бягаме от американците. Мъжете от екипажа на „Сабалан“ ще бъдат запомнени и почитани като герои, дали живота си за справедлива кауза.

— Ти също. — Наджар извади револвер 357-ми калибър изпод робата си, насочи го в лицето на генерала и дръпна спусъка. Едрокалибреният куршум пръсна главата на Сулеймани и разпиля парчета мозък и плът по измазаната бяла стена. Безжизненото тяло на генерала се строполи на пода. Преди събралите се да успеят да реагират и да се съвземат от шока, Наджар се обърна към Аматула и извика:

— А сега да преминем на похищението на директора на ЦРУ.

Ашани забеляза, че телохранителите на Върховния бяха извадили оръжията си.

— Кой глупак можа да измисли подобен план? — изкрещя Наджар.

В ушите на Ашани внезапно запищя, докато наблюдаваше сцената. Аматула целият се сви от страх. Очите му отчаяно се застрелкаха из залата, като че ли молеха за помощ. Не щеш ли погледът му се засече с този на Ашани и президентът бавно вдигна ръка. Ашани остана да седи неподвижно, целият в ужас, докато не осъзна, че Аматула сочи него с пръст. Преди Ашани да се е опитал да каже нещо в своя защита, Аматула го изпревари:

— Идеята беше на министър Ашани. Аз разбрах за това едва преди час.

— Лъжец! — извика Азад и стана от мястото си.

— Седни — заповяда Наджар с авторитетен и безпрекословен тон. После се обърна отново към Аматула и попита: — Какви доказателства имаш?

Аматула като че ли за миг се смути, но после отговори:

— Той взе Мухтар с него в Мосул. Двамата заговорничеха да си го върнат на американците, след като за малко не се простиха с живота в Исфахан.