Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 179

— Той дойде с мен по твоя заповед — отвърна крещейки Ашани и се обърна към Наджар с думите: — Ахмед, знаеш, че никога не бих сторил нещо толкова глупаво.

Наджар кимна в знак на съгласие.

— Това не е никакво доказателство — каза той на Аматула.

Аматула отново впрегна целия си талант, за да си измисли оправдание. Изведнъж лицето му грейна.

— Той ми показа лист с десет телефонни номера, чрез които поддържа връзка с Мухтар. Има и телефон, видях го преди час. Претърсете го — заповяда Аматула. — Казвам ви, телефонът е в него.

Ашани не успя да прикрие страха си. Телефонът и списъкът с номерата наистина бяха в него.

— Ти ми ги даде, когато ме повика в кабинета си.

Ашани погледна умоляващо към Наджар.

— Изпразни си джобовете — нареди му Наджар и се приближи до него.

— Точно затова се опитвах да се свържа с теб — продължи Ашани. — За да ти кажа за заговора и да се опитам да поправя ситуацията преди да е станало твърде късно.

— Изпразни си джобовете!

Ашани се подчини. Постави телефона на масата и бавно разгъна листа хартия и го остави до телефона.

Аматула се усмихна злорадо.

— Нали ви казах.

Наджар насочи револвера си към Ашани и погледна приятеля си изключително разочаровано.

— Имаш ли да кажеш нещо в свое оправдание? — попита го той.

Ашани натъжено поклати глава, погледна Наджар в очите и отвърна:

— През всичките години, в които работихме заедно, някога да съм постъпвал толкова безразсъдно с оперативна информация? Виждал ли си ме някога да държа нещо секретно написано на хартия?

Ашани посочи към списъка с написаните на ръка номера и секунда по-късно раменете му се разтресоха от смях.

— Не разбирам кое ти е смешно — каза Наджар, със сурово лице, все още насочил оръжието в главата на Ашани.

— Извинявай — отвърна Ашани през смях — но това не е моят почерк. — Той бавно вдигна поглед от хартията и посочи към Аматула — Това е неговият почерк.

Наджар грабна телефона и списъка, отиде обратно при Аматула и му ги подаде.

— Веднага се обади на Мухтар и му кажи да освободи директор Кенеди.

Аматула се поколеба и Наджар насочи револвера в главата му.

— Ще броя само до пет.

61.

Мосул, Ирак

Рап седеше на задната седалка на синия Шевролет Каприс заедно със Стилуел. Караше един от кюрдите на Стилуел, а друг в буквалния и преносния смисъл беше яхнал пушка „Мосбърг“ дванайсети калибър. Останалите петима кюрди следваха зад тях в един очукан Форд Краун Виктория. Двете коли се движеха със сто и петдесет километра по главното шосе от летището към центъра на стария град. Само на някакви си десетина километра от тях. Два „Предитъра“ патрулираха високо в небето и непрекъснато снимаха отгоре Голямата джамия и лабиринтите на квартала, в който се намираше тя. Разполагаха с по-малко от час преди следобедната молитва. Стилуел го беше предупредил изрично, че трябваше да са приключили преди мъжете да започнат да влизат в джамията. Ако не успееха, имаше голяма вероятност тълпата да ги разкъса на парчета.

Генерал Гифърд и хората му в момента предислоцираха подразделенията, за да образуват буферна зона около джамията, като блокират улиците. Номерът беше да изчакат до последния момент, за да не заподозрат нещо терористите и да не разбунят квартала. Рап щеше да им даде знак, щом проникнеше в джамията. Тогава частите щяха да заемат позиции и да отцепят периметъра. На местните щяха да казват, че според информация от разузнаването сунитски бунтовници планират да извършат атентат с кола-бомба преди вечерната молитва. Това щеше да даде възможност на армията да постави под контрол квартала и да намали броя на желаещите да влязат в джамията за следобедната молитва.