Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 176

Рап помисли върху тази възможност и каза:

— Според мен той не отлепва очи от нея.

— Третият се включи!

Рап се наведе над Дюмонд и погледна към същата кула близо до реката.

— Стан, бързо ела тук! — извика той.

Секунда по-късно Стилуел дойде от кабинета си и застана до Рап и Гифърд. Мич посочи към средния екран.

— Тази част на града ли имаше предвид, когато ми каза за варовика на фотографията?

— Точно за нея си мислех.

— Там е като в Дивия Запад — изръмжа Гифърд.

— Да — съгласи се Стилуел. — Царството на шиитите.

— Улиците са адски тесни — добави Гифърд с притеснено лице. — Доста наши патрули са се натъквали на засади там.

Рап забеляза, че Дюмонд натисна бутона на слушалките и после кликна с мишката. По колонките на масата закънтя мъжки глас, който говореше на фарси. Рап веднага позна гласа на Ашани. Само той и Стилуел знаеха фарси.

— Ти ли си, Али?

Последва напрегната пауза и друг глас отговори:

— Звучиш някак различно, Кир.

— Това трябва да е Мухтар — каза Рап на Дюмонд.

— Ясно, захващам се с него.

Разговорът продължи:

— Нашият приятел ме помоли да се обадя и да видя от какво имаш нужда. В момента той е зает с много важна среща и не може да говори с теб.

— От много неща имам нужда. — Мъжът, за когото предположиха, че е Мухтар, не направи опит да скрие раздразнението си. — Събитията не се развиха така, както ги бяхме планирали. Разполагам само с шепа хора.

— Да ти пратя ли помощ? Имам мои хора в района.

Въздишка, мълчание и после:

— В момента се боя, че това само би привлякло внимание.

— Тогава с какво да ти помогна?

— Пипнахме го — обяви Дюмонд. Кликна с мишката върху средния екран и увеличи част от центъра на Мосул, район с дължина и широчина около четири пресечки. На мястото, от което беше прието повикването, замига червена точка.

— В момента с нищо — отговори Мухтар.

— Нашият приятел ще иска от мен да му докладвам докъде сме стигнали — продължи Ашани.

Последва нова продължителна пауза и после:

— Кажи му, че видеозаписът, който ми поиска, ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Актрисата се дърпа.

— Какво ще правиш?

— Мисля, че ако приложим малко по-груби методи, ще се съгласи на ролята.

Щом Рап чу тези думи, стомахът му се сви. Той посочи на екрана и попита Стилуел:

— Къде е това?

— Голямата джамия.

— Мамка му — още по-разтревожено изруга и изпъшка Гифърд.

— Какъв е проблемът? — попита Мич.

— Не можем да отидем там.

— Как така не можем?

— В града ще избухне насилие.

Рап чу как Ашани предупреди Мухтар да не наранява актрисата. Думите на министъра го накараха временно да се отвлече от Гифърд и да се фокусира върху разговора с Мухтар.

— Стигнах твърде далеч, за да си позволя да се проваля точно сега — каза Мухтар. — Ще сторя всичко необходимо за успеха. Предай на нашия приятел, че ще има записа до един час.

Линията замлъкна. Рап веднага каза на Дюмонд да му даде изображение в реално време от един от „Предитърите“. После се обърна към Гифърд:

— Не можеш да отидеш там или не искаш?

— Ако ми нареди президентът, ще отида, но те предупреждавам, че ако американски военни обкръжат най-голямата светиня за мюсюлманите в Мосул, ще разпалим такъв бунт в града, който може да се разрасне из цялата страна.