Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 174

Ашани веднага позна гласа на най-известния американски ликвидатор.

— Току-що ви изпратих писмо. Списък с номерата, които ми дадоха, за да се свържа с човека, когото търсите. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да.

— Първите два номера вече са използвани. След няколко минути ще се обадя на третия. Времето достатъчно ли ще е да се приготвите?

— Да.

— Хубаво. Има още нещо.

— Слушам.

Ашани нервно погледна към вратата, едва ли не очаквайки да бъде разбита всеки момент.

— Искам да е ясно, че нямах нищо общо с това. И сега постъпвам изцяло на своя глава.

— Защо?

— От уважение към общата ни позната. И от надежда, че можем да избегнем по-големи кръвопролития.

— Оценявам го. Ще чакам обаждането ви.

Ашани остави телефона на бюрото и погледна часовника си. Беше по средата на пътя. След две минути обаче нямаше да има връщане назад.

59.

Мосул, Ирак

Рап нервно крачеше зад Дюмонд, докато хакерът трескаво проверяваше дали всичко е готово. Подслушващите средства около и над Мосул образуваха плътна мрежа. Подслушваха се мобилните оператори, а също и фиброоптичните кабелни линии, влизащи и излизащи от града. В космоса, на геостационарна орбита се намираха спътниците „Кийхоул“ и „Вояджър“, които правеха снимки и улавяха всеки подозрителен сигнал във въздуха. Безпилотни летателни апарати „Предитър“ кръжаха над града и осигуряваха визуално изображение в реално време, както и прехващане на радиосигнали. Нямаше и едно телефонно обаждане в града, което да не беше засечено.

По-трудното беше да се пресеят 0,001 процента важни разговори от останалите 99,999 процента. Това обикновено изискваше дешифриране на сигнала, превод и анализ на разговора. Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд, вършеше тази дейност с помощта на сложна апаратура и софтуер за разпознаване на гласове, както и с внушителна компютърна мощ, най-голямата в света. Събираше се толкова много информация, че аналитиците от АНС можеха да се оприличат на златотърсачите, работещи по реките и потоците на Калифорния по времето на Златната треска. Освен че в случая прихванатата информация беше като в супермаркет. Всяко парче имаше срок на годност. Ако министър Ашани наистина им беше дал номерата, които Мухтар щеше да използва, цялата тази суетня можеше да се избегне.

Дюмонд удари за последно върху клавиатурата, след което свали слушалките и леко се отдръпна назад от бюрото. Погледна към Рап зад него и каза:

— Всичко е готово. Сега сме на първо място във всички системи. Номерата са програмирани. Щом някой от тях се задейства, ще можем да ги изолираме и локализираме. — Дюмонд посочи към екрана, в лявата част, и добави: — Двата номера, които каза, че вече са били използвани… в момента преравяме базите с данни, за да видим кои клетки са ретранслирали последните разговори.

— А третия номер? — попита Рап. — Ако телефонът му е включен, не можем ли да го засечем?