Читать «Врагът сред нас» онлайн - страница 12

Шошан зави по коридора с количката пред него. Вървеше прегърбен и с наведена глава, но под прошарените му вежди очите му бяха нащрек и внимателно оглеждаха пътя отпред. Сигналът беше даден. Петнайсет месеца живот под прикритие щеше да приключи по един или друг начин до двайсет и четири часа. Шошан дори не си позволяваше да мисли за оттегляне. Самата мисъл, че отново ще види своя любим Израел, беше достатъчна да го накара да излезе от тази подземна гробница още днес и да прати по дяволите мисията. Но той не беше извървял толкова път за нищо. Трябваше да проследи операцията да се осъществи докрай. Дори и това да означаваше неговия собствен край.

Вляво отпред се отвори врата и в коридора излязоха двама мъже. Шошан хвърли бегъл поглед към единия, после към другия. Този вляво разпозна веднага. Казваше се Азад Ашани и ръководеше МРС — Министерството на разузнаването и сигурността. Мъжът до него беше като призрак. Преследваше го вече четвърт век. Той беше убил чрез терора си хиляди израелци. Шошан стисна силно дръжката на количката, за да потисне шока си. Наистина ли го беше сполетял такъв невероятен късмет? Шошан овладя нервите си и погледна отново към слепоочията и челото — две черти на лицето, които беше почти невъзможно да се променят. Той беше. Шошан се зае да пресмята в ума си как да се възползва от подаръка, който му изпращаше съдбата. Беше дебнал и гонил Имад Мухтар на три континента, но само два пъти беше близо до успеха. И ето ти сега стоеше пред него лице в лице, в тъмния коридор на иранския ядрен завод в самия ден, отреден за неговото разрушаване.

— Засега не съм впечатлен от твоите мерки за сигурност — каза на фарси мъжът отдясно.

Шошан забави крачка и почти се спря. Али Фарахани, шефът на сигурността, се присъедини към двамата в коридора и застана на пътя на Шошан. Шошан бутна количката към стената и зае възможно най-пасивната поза, която можа, което не беше лесно предвид факта, че всяка клетка от тялото му искаше да грабне отвертката от количката и да я забие в окото на Мухтар.

— Искам да започна с реактора — продължи терористът със заповеднически тон.

Шошан се шокира дори от споменаването на думата „реактор“. Иран полагаше огромни усилия да заблуди света, че реакторът се намираше в Натанз, на около сто и двайсет километра оттук. Той обаче знаеше, че истинското местонахождение беше под тях, но досега не беше чул никой в комплекса да говори толкова открито за това.