Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 92
Иън Ранкин
На горния етаж откри още две спални и тоалетна. Долавяше се слаб мирис на влага, боята по тавана бе олющена. Ясно беше, че тук рядко са идвали гости и стопанинът не бе намерил за нужно да прави ремонти. Когато излезе отново на площадката, забеляза, че едно от перилата на стълбата беше свалено и подпряно на стената, очевидно очаквайки сръчните ръце на дърводелеца. В къща като тази сигурно винаги имаше нещо, нуждаещо се от поправка.
Слезе отново на сутерена при Хоган. Тук имаше кухня с врата към малко задно дворче, постлано с каменни плочи, зад което се виждаше градина, покрита с гниещи листа и оградена със стени, обрасли с бръшлян. От нея лъхаше уединение и покой.
— Виж какво намерих. — Хоган излезе от килера с парче въже, протрито в единия край, където беше отрязано.
— Част от оръдието на убийството според теб, така ли? Излиза, че убиецът е бил тук.
— Което пък означава, че са били познати.
— Нещо интересно в кабинета?
— Ще ни е нужно време, за да сме сигурни. Намерих почти пълен адресник, но главно стари адреси.
— Откъде съдиш?
— Стари телефонни кодове.
— Компютър?
— Няма дори пишеща машина: писал е на ръка с индиго. Има копия на куп писма до адвоката му.
— Опитвал се е да спре атаките на медиите, нещастникът.
— Има и някакви записки. Нещо интересно горе?
— Качи се и огледай сам. Аз ще поровя из кабинета.
Ребус застана на вратата и огледа помещението. Седна зад бюрото и си представи, че този офис е негов. С какво се е занимавал Линц, седейки на това място? Уреждал е ежедневните си работи, то се знае. В кабинета имаше два шкафа с книжа. Но за да достигне до тях, се е налагало да става — излишно затруднение за възрастен човек като него. Значи в тях е държал архива си. По-новите книжа трябва да са му били под ръка.
Залови да изследва чекмеджетата. Попадна на бележника с адреси, за който беше споменал Хоган. Пълна кутийка за енфие с втвърдено съдържание, Линц не си бе позволил дори този безобиден порок. В долното чекмедже събираха прах няколко папки. Ребус измъкна едната от тях с надпис „Общи/домакински разходи“. Вътре имаше разписки и гаранционни карти. На един голям, кафяв плик имаше надпис „БТ“ — „Бритиш Телеком“. Извади от него телефонни сметки от началото на годината насам, подредени във възходящ ред. За съжаление точно последната не беше оформена както всички останали: Линц педантично беше отбелязвал имената срещу обажданията, пресмятал бе отново изчисленията на телефонната компания отдолу на всяка страница. Всички сметки от началото на годината бяха прилежно обработени по този начин с изключение на последната. Освен това липсваше и предпоследната. Възможно ли беше Линц да я е забутал някъде? Едва ли — ако се съди по всичко останало, такъв вид грешки не са му били присъщи. Една липсваща разписка би била равнозначна на завихряне на хаос в строго подредения му свят. Не, тя трябва да е някъде тук.
Но как да я намери?