Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 90

— Бях с него тук вчера сутринта — подхвърли — Ребус. — Идваше доста често.

— Намерихме торба с градинарски инструменти.

— Обичаше да сади цветя.

— И ако някой е знаел за този негов навик, спокойно би могъл да го причака и да си свърши мръсната работа.

Ребус кимна.

— Няма съмнение, убийство е.

Хоган се замисли.

— Но защо са избрали точно обесване?

— Първите граждани на Вилфранш са били обесени на площада.

— Господи. — Хоган внезапно спря. — Знам, че си много зает, но ще ни помогнеш ли?

— Колкото мога.

— Като за начало списъкът с имената на възможните извършители ще свърши работа.

— Какво ще кажеш за възрастна жена от Франция или за стар евреин, историк, с бастун?

— Само до това ли се докопа?

— Ще се наложи да прибавя и себе си. Вчера почти го обвиних в опит да убие дъщеря ми. — Хоган го погледна стреснато. — Но не смятам, че е бил той. — Мислите му се отплеснаха към Сами. Позвънил беше в болницата: тя продължаваше да витае в друг, чужд свят. Лекарите все още избягваха да говорят за кома. — Още нещо — продължи той. — Идва Абърнети от Специалния отдел. Разговаря с Линц.

— Къде е връзката?

— Координатор е на широк кръг разследвания за престъпления по време на войната. Не е типичен бюрократичен лакей, напомня по-скоро мутра от улицата.

— Странен избор за този тип работа, нали? — Ребус кимна. — Което обаче не го превръща автоматично в заподозрян — довърши с въздишка Хоган.

— Старая се, както обещах. Бихме могли да огледаме къщата на Линц за заплашителните писма, които твърдеше, че получава.

— Твърдеше ли?

— С него човек никога не можеше да бъде сигурен — вдигна рамене Ребус. — Според теб какво точно се е случило?

— Изглежда, е дошъл, както обикновено, за да се отдаде на градинарското си хоби. И облеклото му говори за това. Някой го е причакал тук. Цапардосал го е с нещо по главата, надянал е примката около шията му и го е обесил на дървото. Другият край на въжето беше завързан за надгробен паметник.

— Тази ли е причината за смъртта?

— Според доктора, да. Кръвоизлив в очите. Как го наричаха там.

— Послесмъртни белези.

— А, да. Ударът по главата само го е зашеметил. И нещо друго, има натъртвания и рани по лицето. Сякаш е бил ритан, след като вече е бил повален.

— Фрасва го хладнокръвно по канчето, рита го в лицето и накрая го окача на дървото.

— Силна омраза.

Ребус се огледа наоколо.

— Някой с усет към театрално представление.

— И без страх от риска. Тук едва ли се събират тълпи, но все пак е обществено място и някой би могъл да го види — дървото е на открито и се забелязва отдалеко. Всеки би могъл да се окаже на погрешното място в погрешното време.

— За кое време говорим?

— Осем или осем и половина. Логично е да се предположи, че господин Линц е садил цветята си на дневна светлина.

— Може да е било и по-рано — предположи Ребус. — Какво ще кажеш за предварително назначена среща?