Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 84

Линц го погледна озадачено.

— Вероятно да.

— Знаете, че имам дъщеря, така ли?

— Да… Искам да кажа, зная от по-рано.

— Господин Линц, вечерта преди два дни някой се опита да я убие или най-малкото сериозно да я нарани. Сега е в болница все още в безсъзнание. Тревожа се.

— Съжалявам. Как… стана? Искам да кажа, как разбрахте, че…

— Смятам, че някой се опитва да ми изпрати вест.

Очите на Линц се разшириха.

— И вярвате, че точно аз — от всички хора на света! — съм способен да сторя такова нещо, така ли?! Мили Боже, смятах, че, донякъде поне, всеки от нас е наясно с другия!

Но Ребус не беше сигурен. Не е трудно да изиграеш ролята на ни лук ял, ни лук мирисал, когато зад гърба ти се точи половин век практика. За такъв човек едва ли би било проблем сам да убие или поне да организира убийство на невинни. Нужна беше само една заповед. Няколко думи на някого, който ще удари пети и ще я изпълни, без да му мигне окото. Може би Линц притежаваше необходимото качество да го направи. Може би не е било много по-трудно, отколкото е било навремето за Йозеф Линцстек.

— Трябва да знаете нещо много важно — продължи Ребус. — При мен заплахите имат обратен резултат.

— Хубаво е, че сте толкова силен. — Ребус затърси подтекста на тези думи. — Отивам си вкъщи. Ще ми разрешите ли да ви предложа чаша чай?

Ребус го закара, а после седна в гостната, докато Линц потракваше прибори в кухнята. За да убие времето, започна да прехвърля купчината книги, струпани на бюрото.

— Древна история, инспекторе — обади се Линц зад гърба му. Той носеше заредената табла — винаги отказваше помощ. — Още едно от моите хобита. Очарова ме пресечната точка на историята и литературата. — Всички книги бяха за Вавилон. — Вавилон е исторически факт, но какво ще кажете за Вавилонската кула?

— Песен от Елтън Джон, нали? — предложи Ребус.

— Обръщате всичко на шега. — Линц го погледна. — От какво се страхувате?

Ребус взе една от чашите на подноса.

— Чувал съм за Градините на Вавилон — призна той, поставяйки книгата на място. — Какви други хобита имате?

— Астрология, натрапчиви мисли, неизвестното.

— Бил ли сте преследвани от натрапчиви мисли?

Линц като че ли се развесели.

— Не.

— Ще ви хареса ли, ако бъдете преследван?

— От седемстотин френски селяни? Не, инспекторе, няма да ми хареса… Чрез астрологията стигнах до халдейците: коренът им е във Вавилон. Чувал ли сте за Вавилонските числа?

Линц умееше да насочва разговора в предпочитани от него посоки. Този път обаче Ребус реши да се пребори с опита за отклонение. Изчака, докато Линц вдигна чаша към устните си.

— Вие ли сте зад покушението срещу дъщеря ми?

Линц замълча за миг, отпи чай, преглътна го.

— Не, инспекторе — отговори той спокойно.

Тогава оставаха Телфорд, Таравич и Кафърти. Мислите на Ребус се насочиха към Телфорд, заобиколен от неговото Семейство, но изпълнен с желание да участва в играта на големите момчета. Какви са различията между отделните банди? Имаш войници, на които заповядваш. Те трябва да се докажат или ще загубят уважението на другите и ще бъдат класифицирани като страхливци. Застреляй цивилен гражданин, удари пешеходец. Ребус си даде сметка, че този вариант не му харесва. Искаше оня зад шофьора, оня, който издава заповедите — не му трябваше изпълнителят. Линц оневиняваше Линцстек, понеже бил длъжен да изпълнява заповеди, спуснати отгоре: войната е истинският виновник, твърдеше той — като че ли хората бяха немислещи роботи или чучела.