Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 81

— На нея или на вас?

— На мен чрез нея.

Кръмли се замисли.

— До такава степен, че да се опитат да я прегазят ли? Много се съмнявам.

— Иска ми се да хвърля поглед на списъка с клиентите й.

Тя поклати глава.

— Вижте… не би трябвало да… Прекалено лично е, знаете го добре. Имам предвид. С кого разговарям в момента: с бащата на Сами или с ченге на служба?

— Смятате, че ще си върна ли?

— А няма ли?

Ребус постави внимателно чашата на масата.

— Може би.

— Ето защо не трябва да го вършите. — Тя въздъхна. — Най-силното ми желание сега е Сами да стъпи на крака и да се върне тук. Но междувременно бих могла да пораздвижа нещата. Шансът ми да ги накарам да говорят е по-добър от вашия.

Ребус кимна.

— Ще ви бъда благодарен. — Стана. — Благодаря за кафето.

На улицата се спря, измъкна списъка със сбирките на анонимните алкохолици. След около час и половина имаше събиране в „Палмърстън Плейс“. Не става. Знаеше, че дотогава вече ще е изтървал юздите и вероятно ще се налива в някоя кръчма. Джак Мортън го бе въвел в обществото на анонимните алкохолици, но нищо не се получи. Все пак трябваше да признае, че някои от историите, разказвани там, го впечатлиха.

— Имах проблеми в работата, с жена си, с децата… Имах материални, здравни и всички други възможни проблеми. Разбирах се само с чашката. Защо ли? Ами много просто защо, бях пияница.

Ребус запали цигара и се отправи към къщи.

Отпусна уморено тяло във фотьойла и се замисли за Рона. Споделяли бяха толкова много през дългия низ от години, прекарани заедно. А после всичко се стопи като дим. Избрал бе работата си пред семейството, а за това нямаше прошка. За последен път се срещнаха в Лондон: тя демонстрираше новия си живот там, както странстващ рицар — бронята си. Никой не го беше предупредил за Джаки Плат. Телефонът му иззвъня и той го вдигна бързо от пода.

— Ребус.

— Бил Прайд. — Развълнуван глас: страхотно постижение за Прайд.

— Какво стана?

— Тъмнозелен „Роувър“-600! Открадната е вчера горе-долу час преди удара.

— Откъде?

— От платения паркинг на „Джордж Стрийт“.

— Мнение?

— Съветът ми е: не се блокирай само с една от куп други възможности. Сега поне имаме номера и описанието на колата. Собственикът е съобщил за кражбата в седем без двайсет снощи. Още не сме я открили, но натиснах педала и чакам резултати.

— Дай ми регистрацията.

Прайд му продиктува буквите и цифрите. Ребус благодари и затвори телефона. Мислеше за Дани Симпсън, изритан като торба с боклук на улицата пред „Царството на магията“ почти едновременно с удара срещу Сами. Съвпадение ли беше? Или двойно съобщение: и за Телфорд, и за Ребус? В рамката автоматично се намести Големия Гер Кафърти. Обади се в болницата, казаха му, че няма промяна. Край леглото на Сами седеше Фарлоу. Сестрата го осведоми, че работел на портативния си компютър.

Ребус затвори очи и пред него са завъртяха бавно спомени от израстването на Сами — серия от несвързани една с друга картини. В този период не беше плътно до нея. В неговата представа детството и юношеството й бе като нарязана, а после набързо слепена филмова лента. Опита се да не мисли за ада, който бе преживяла в ръцете на Гордън Рийв.