Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 79

— Вземи такси.

— Добре, Джаки. Ще се видим по-късно.

— Кураж, котенце. — Стисна ръката й. — Чао, Майки. Всичко най-добро, Джон. — Демонстративно намигване надипли лицето му, после вратата щракна зад гърба му. Мълчаха няколко секунди.

Рона вдигна свободната си ръка (в другата стискаше подадените банкноти):

— Нито дума, ясно ли е?

— Дори не съм и помислял. — Ребус се отпусна на свободния стол. „Да се разпльоскам като някой, цапнат от кола.“ Много тактично, няма що!

— Стегни се, Джони — обади се Майки. Джони!… Само Майки можеше да го стори, единствен той можеше да промълви името от общото им детство и да изтрие с лекота годините, натежали върху раменете и на двамата. Ребус го погледна и се усмихна. Терапевт по професия, Майки знаеше кога какво да каже.

— Защо сте довлекли тия куфари тук? — запита Ребус.

— Какво? — Рона пак имаше нужда от допълнителни обяснения.

— След като отиваш в хотел, защо не ги заряза в колата му?

— Смятах да остана тук. Ще ми разрешат, ако поискам. Но когато я видях, отказах се. — По бузите й плъзнаха сълзи, доразмазвайки вече пострадалия грим. Майки веднага й подаде явно предварително подготвена кърпичка.

— Джон, ами ако тя… О, Господи, защо трябваше да ни се случва това, защо точно на нас? — Сега вече Рона виеше като ранена вълчица. Ребус пристъпи към стола й, коленичи пред него, покри с ласкави длани ръцете й. — Тя е всичко, което имаме, Джон. Тя е всичко, което някога сме имали.

— Тя е все още тук, Рона, тук, до нас.

— Но защо тя точно? Защо точно Саманта — от всички хора на света?

— Ще го попитам, когато го намеря, обещавам. — Целуна я по косата, втренчил поглед в Майки. — Няма да оставя нещата така, ще го хвана, вярвай ми.

* * *

По-късно се появи и Нед Фарлоу. Ребус го отведе навън. Все още ръмеше, но въздухът бе приятно свеж.

— Един от свидетелите смята, че е нарочно.

— Не разбирам…

— Смята, че шофьорът се е целил в Сами.

— Пак не те разбирам.

— Виж какво, има две възможни обяснения. Първо: решил е да удари пешеходец, независимо кой. Второ, прицелът му е била Сами. Проследил я е, зърнал е шанса си, докато е пресичала: вярно, светофарите са били против него, но той ги игнорира. Тъй като тя е била вече близо до бордюра, налага му се да се прехвърли в лентата към тротоара.

— Но защо?

Ребус се втренчи в него.

— Кого виждаш тук? Бащата на Сами и приятеля й. В интерес на онова, което ще последва, настоявам известно време да се откажеш от репортерството.

Фарлоу на свой ред се вторачи в него, после бавно кимна.

— Имал съм няколко сблъсъка с Томи Телфорд — продължаваше Ребус. Пред очите му се мержелееха плюшени мечета: Па Брун и оня жълт мечок в колата на Телфорд. — Случилото се може да се изтълкува и като вест за мен. — Телфорд или Таравич, ези или тура? — Или за тебе, ако си задавал прекалено много въпроси за Телфорд.

— Смяташ, че книгата ми…

— Отворен съм за всички възможности. Напоследък работя главно по случая Линц.