Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 8

— Ето, извикал те е и ти веднага си затърчал. — Той поклати многозначително глава.

— Май намекваш, че съм в джоба му, така ли? — Ребус неволно повиши глас.

— Момчета, момчета — обади се укорително Кларк. Вратите в дъното на коридора се разтвориха и дадоха път на млад мъж в тъмен делови костюм и куфарче в ръка. Той закрачи бодро към автомата за напитки, явно в добро настроение: тананикаше си някаква мелодийка. Когато стигна до тях, изключи музикалното оформление, постави куфарчето на пода и зарови в джобовете си за монети, после ги погледна с усмивка.

— Добър вечер. — Изглеждаше на около трийсет и една-две години. Черна коса, опъната назад, самотна къдрица между веждите. — Някой да има фунт на монети? — Пребъркаха джобовете си, не намериха достатъчно монети. — Няма значение. — Въпреки че автоматът упорито изписваше едно и също предупреждение „ТОЧНА СУМА“, той натика еднофунтовата монета и избра черен чай без захар. Наведе се да вземе чашката, но не бързаше да продължи бодрия си марш по коридора. — Вие сте полицаи — уточни той. Говореше проточено, леко носово: шотландска горна класа. Ухили се насреща им. — Не познавам никого от вас професионално, но не е трудно да се ориентира човек.

— А вие сте адвокат — предположи Ребус. Мъжът се поклони леко: познал беше. — Тук сте като представител на известния господин Томас Телфорд.

— Аз съм юридическият съветник на Даниел Симпсън.

— Не по врат, ами по шия.

— Разбрах, че току-що са приели Даниел тук. — Духна няколко пъти горещата течност и отпи от нея.

— Откъде разбрахте?

— Това едва ли е ваша работа, детектив…

— Детектив-инспектор Ребус.

Мъжът прехвърли чашата в лявата си ръка и подаде дясната.

— Чарлс Гроул. — Погледна фланелката на Ребус. — Това ли наричате „цивилно облекло“, инспекторе?

Клейвърхаус и Кларк също се представиха. Гроул успешно превърна простичкото раздаване на визитки в истинско шоу.

— Доколкото разбирам, чакате тук с надеждата да разпитате клиента ми.

— Познахте — отговори Клейвърхаус.

— Може ли да запитам защо, детектив-сержант Клейвърхаус? Или ще трябва да задам този въпрос на вашия шеф?

— Той не ми е… — Клейвърхаус късно забеляза предупредителния поглед на Ребус.

Гроул повдигна изненадано вежда.

— Не ви е шеф ли? А по чин е: той е инспектор, а вие — сержант. — Погледна тавана, потупвайки с пръст по чашата си. — Не сте колеги тогава — заяви той накрая, втренчвайки се в Клейвърхаус.

— Детектив-сержант Клейвърхаус и аз сме от националния отдел за разследване на криминални престъпления — обяви Кларк.

— А инспектор Ребус не е — уточни Гроул. — Очарователно.

— Аз съм от полицейското управление на Сейнт Ленард.

— Следователно случилото се е в границите на района ви. Но защо Националния отдел за…

— Искаме само да разберем какво точно е станало — прекъсна го Ребус.

— Обикновено падане, доколкото разбрах. Как е той, между другото?

— Колко мило — измърмори Клейвърхаус.

— В безсъзнание е — отговори Кларк.

— И вероятно скоро ще го вкарат в операционната. Или първо ще мине на рентген? Не съм много наясно с процедурите тук.