Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 10

— Джон?

И черни обувки с почти петсантиметрови токчета, квадратни отпред, нови на вид, като се изключат драскотините от влачене по уличната настилка.

Не разбра как се озова в стаята. Лицето й бе скрито зад кислородна маска. Охлузено и натъртено чело, косата дръпната встрани. Ръцете й бяха изприщени, кожата от дланите й почти смъкната. Тя все още лежеше върху широка носилка на колела.

— Извинявайте, господине, трябва да излезете.

— Какво става?

— Този господин…

— Джон? Джон, какво има?

Махнали бяха обеците й. Три дупчици, едната по-червена от другите две. Лицето над чаршафа. Подуто, черно-синьо под очите, счупен нос, жестоки драскотини и по двете бузи. Виждаше жертва на пътно произшествие. Дъщеря му.

И той закрещя.

* * *

Кларк и Редпат трябваше да го издърпат насила вън с помощта на Клейвърхаус, който бе реагирал веднага на суматохата.

— Искам тая врата отворена! Затворите ли я, сте мъртви!

Опитаха се да го сложат на стола. Редпат спаси книгата си в последния момент, но Ребус я издърпа от ръцете му и я запрати надолу по коридора.

— Как можеш да четеш книга — крещеше той, — когато вътре е Сами? А ти седиш тук и четеш!

Чашата кафе на Кларк бе съборена, подът хлъзгав, Редпат полетя надолу, Ребус го блъскаше и виеше.

— Оставете тая врата отворена, моля ви! — настояваше Клейвърхаус пред лекарката. — Няма ли да му инжектирате успокоително?

Ребус прекарваше разтреперани пръсти през косата си и ревеше като смъртно ранено животно — сухи очи, дрезгав крясък, поток от думи, неразбираеми срички, сливащи се в див вой. Вторачи се в себе си, видя налудничавата щампа на фланелката и разбра, че това ще отнесе със себе си от тая нощ: спомена за фланелка на „Айрън Мейдън“ и ухиления демон с искрящи очи. Смъкна бясно сакото си, задърпа я лудо.

„Тя лежи зад тая врата — мислеше той, — а аз бръщолевя отвън, като че ли нищо не е станало!“ Била е там през цялото време, докато той се е моткал тук. В главата му прещракаха две неща: пътно произшествие; колата, излетяла от „Флинт Стрийт“.

Той впи пръсти в Редпат.

— Горната част на „Минто Стрийт“, така ли? Сигурен ли си?

— Какво?

— Сами… горната част на „Минто Стрийт“?

Редпат кимна. Кларк веднага разчете мислите му.

— Грешиш, Джон. Те се отправиха в противоположна посока.

— Може да са завъртели обратно. Клейвърхаус хвана част от разменените изречения.

— Току-що говорих по телефона. Намерили са колата на ония от „Флинт Стрийт“. Бял ескорт, изоставен в Аргайл.

Ребус погледна Редпат.

— Бял ескорт ли е? Редпат поклати глава.

— Свидетелите говорят за кола с тъмен цвят.

Ребус се обърна, притисна длани към стената и замръзна там, вторачил поглед в боята, сякаш се надяваше да проникне в нея.

Клейвърхаус постави ръка на рамото му.

— Джон, сигурен съм, че тя ще се оправи. Лекарката отиде за успокоително, но междувременно какво ще кажеш за глътка от това тук?

Клейвърхаус стоеше пред него, преметнал сакото му на ръка, с бутилката уиски в другата.

Бомбичката за самоубийство.

Ребус взе бутилката, развинти капачката, забил поглед в отворената врата. Вдигна бутилката към устните си.