Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 10
Иън Ранкин
— Джон?
И черни обувки с почти петсантиметрови токчета, квадратни отпред, нови на вид, като се изключат драскотините от влачене по уличната настилка.
Не разбра как се озова в стаята. Лицето й бе скрито зад кислородна маска. Охлузено и натъртено чело, косата дръпната встрани. Ръцете й бяха изприщени, кожата от дланите й почти смъкната. Тя все още лежеше върху широка носилка на колела.
— Извинявайте, господине, трябва да излезете.
— Какво става?
— Този господин…
— Джон? Джон, какво има?
Махнали бяха обеците й. Три дупчици, едната по-червена от другите две. Лицето над чаршафа. Подуто, черно-синьо под очите, счупен нос, жестоки драскотини и по двете бузи. Виждаше жертва на пътно произшествие. Дъщеря му.
И той закрещя.
* * *
Кларк и Редпат трябваше да го издърпат насила вън с помощта на Клейвърхаус, който бе реагирал веднага на суматохата.
— Искам тая врата отворена! Затворите ли я, сте мъртви!
Опитаха се да го сложат на стола. Редпат спаси книгата си в последния момент, но Ребус я издърпа от ръцете му и я запрати надолу по коридора.
— Как можеш да четеш книга — крещеше той, — когато вътре е Сами? А ти седиш тук и четеш!
Чашата кафе на Кларк бе съборена, подът хлъзгав, Редпат полетя надолу, Ребус го блъскаше и виеше.
— Оставете тая врата отворена, моля ви! — настояваше Клейвърхаус пред лекарката. — Няма ли да му инжектирате успокоително?
Ребус прекарваше разтреперани пръсти през косата си и ревеше като смъртно ранено животно — сухи очи, дрезгав крясък, поток от думи, неразбираеми срички, сливащи се в див вой. Вторачи се в себе си, видя налудничавата щампа на фланелката и разбра, че това ще отнесе със себе си от тая нощ: спомена за фланелка на „Айрън Мейдън“ и ухиления демон с искрящи очи. Смъкна бясно сакото си, задърпа я лудо.
„Тя лежи зад тая врата — мислеше той, — а аз бръщолевя отвън, като че ли нищо не е станало!“ Била е там през цялото време, докато той се е моткал тук. В главата му прещракаха две неща: пътно произшествие; колата, излетяла от „Флинт Стрийт“.
Той впи пръсти в Редпат.
— Горната част на „Минто Стрийт“, така ли? Сигурен ли си?
— Какво?
— Сами… горната част на „Минто Стрийт“?
Редпат кимна. Кларк веднага разчете мислите му.
— Грешиш, Джон. Те се отправиха в противоположна посока.
— Може да са завъртели обратно. Клейвърхаус хвана част от разменените изречения.
— Току-що говорих по телефона. Намерили са колата на ония от „Флинт Стрийт“. Бял ескорт, изоставен в Аргайл.
Ребус погледна Редпат.
— Бял ескорт ли е? Редпат поклати глава.
— Свидетелите говорят за кола с тъмен цвят.
Ребус се обърна, притисна длани към стената и замръзна там, вторачил поглед в боята, сякаш се надяваше да проникне в нея.
Клейвърхаус постави ръка на рамото му.
— Джон, сигурен съм, че тя ще се оправи. Лекарката отиде за успокоително, но междувременно какво ще кажеш за глътка от това тук?
Клейвърхаус стоеше пред него, преметнал сакото му на ръка, с бутилката уиски в другата.
Бомбичката за самоубийство.
Ребус взе бутилката, развинти капачката, забил поглед в отворената врата. Вдигна бутилката към устните си.