Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 7
Иън Ранкин
— Нещо друго? — запита Ребус. Кларк сви рамене.
— Само една забележка.
— Каква?
— Тая фланелка ми харесва.
Клейвърхаус пусна няколко монети в автомата и той прилежно изплю три кафета. Обадил се беше в управлението, за да ги уведоми, че наблюдението е прекъснато, и бе получил заповед да стоят в болницата и да се опитат да измъкнат някаква информация от жертвата. Искаха поне името на нещастното копеле. Клейвърхаус подаде едната чаша на Ребус.
— Със сметана без захар.
Ребус я пое с една ръка. С другата стискаше дръжките на найлоновия плик с ризата. Смяташе да я спасява — добра риза беше, не бе за изхвърляне. Клейвърхаус се обърна към него.
— Джон, няма нужда да висиш тук.
Прав беше. Апартаментът му бе от другата страна на „Медоус“, на разстояние само една кратка разходка. Един ненужно голям и много празен апартамент. В съседния имаше студенти, които почти непрекъснато пускаха музика. Музиката на тяхното поколение, странна и чужда.
— Познаваш хората от бандата на Телфорд — подхвърли Ребус. — Не разпозна ли лицето му?
— Май е Дани Симпсън.
— Но не си сигурен, така ли?
— Ако е Дани, ще измъкнем от него само името му. Телфорд подбира хората си много внимателно.
Кларк се присъедини към тях и взе втората чаша кафе от колегата си.
— Дани Симпсън е — потвърди тя. — Току-що го огледах внимателно: почистили са кръвта от лицето му. — Отпи от кафето и се намръщи. — Какво става със захарта?
— И без нея си достатъчно сладка — подхвърли закачливо Клейвърхаус.
— Защо Симпсън? — запита Ребус.
— Оказал се е на погрешно място в погрешно време, а? — предположи Клейвърхаус.
— Освен това той е на доста ниско стъпало в йерархията им — добави Кларк. — Може да се приеме като лек намек.
Ребус я погледна. Къса тъмна коса, интелигентно лице, искри в очите. Умееше да работи със заподозрени, да ги предразполага и да ги изслушва търпеливо. Добра беше и на улицата: бърза и в краката, и в главата.
— Джон, ценя компанията ти, но няма защо да висиш и ти тук — подхвърли отново Клейвърхаус. — Винаги можеш да потеглиш.
Ребус огледа празния коридор.
— Преча ли или какво?
— Съвсем не. Но ти си само връзка — точка. Знам как работиш: лепваш се за случаите си като мида за скала. Виж какво стана с Кандис. Искам просто да кажа.
— …да не се тикам, където не ми е мястото, така ли? — Лицето му пламна. Негодникът каза: „Виж какво стана с Кандис“!
— Напомням ти само, че това е наш случай, не твой.
Ребус присви очи.
— Не те разбирам.
Кларк реши, че е време да се намеси.
— Джон, той иска да каже, че…
— Сайобан, не се обаждай. Човекът е грамотен, няма нужда от помощта ти.
Клейвърхаус въздъхна, смачка пластмасовата чашка и се огледа за контейнер за боклук.
— Джон, разследването на Телфорд означава да се държи под око Големия Гер Кафърти и бандата му.
— И?
Клейвърхаус се втренчи в него.
— Настояваш да ти кажа директно, така ли? Ще го получиш тогава. Вчера си ходил в затвора „Барлини“. В нашата работа тайните бързо стават явни. Видял си се с Кафърти и двамата сте си бъбрили известно време.
— Той ме извика — излъга Ребус. Клейвърхаус вдигна ръце.