Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 7

— Нещо друго? — запита Ребус. Кларк сви рамене.

— Само една забележка.

— Каква?

— Тая фланелка ми харесва.

Клейвърхаус пусна няколко монети в автомата и той прилежно изплю три кафета. Обадил се беше в управлението, за да ги уведоми, че наблюдението е прекъснато, и бе получил заповед да стоят в болницата и да се опитат да измъкнат някаква информация от жертвата. Искаха поне името на нещастното копеле. Клейвърхаус подаде едната чаша на Ребус.

— Със сметана без захар.

Ребус я пое с една ръка. С другата стискаше дръжките на найлоновия плик с ризата. Смяташе да я спасява — добра риза беше, не бе за изхвърляне. Клейвърхаус се обърна към него.

— Джон, няма нужда да висиш тук.

Прав беше. Апартаментът му бе от другата страна на „Медоус“, на разстояние само една кратка разходка. Един ненужно голям и много празен апартамент. В съседния имаше студенти, които почти непрекъснато пускаха музика. Музиката на тяхното поколение, странна и чужда.

— Познаваш хората от бандата на Телфорд — подхвърли Ребус. — Не разпозна ли лицето му?

— Май е Дани Симпсън.

— Но не си сигурен, така ли?

— Ако е Дани, ще измъкнем от него само името му. Телфорд подбира хората си много внимателно.

Кларк се присъедини към тях и взе втората чаша кафе от колегата си.

— Дани Симпсън е — потвърди тя. — Току-що го огледах внимателно: почистили са кръвта от лицето му. — Отпи от кафето и се намръщи. — Какво става със захарта?

— И без нея си достатъчно сладка — подхвърли закачливо Клейвърхаус.

— Защо Симпсън? — запита Ребус.

— Оказал се е на погрешно място в погрешно време, а? — предположи Клейвърхаус.

— Освен това той е на доста ниско стъпало в йерархията им — добави Кларк. — Може да се приеме като лек намек.

Ребус я погледна. Къса тъмна коса, интелигентно лице, искри в очите. Умееше да работи със заподозрени, да ги предразполага и да ги изслушва търпеливо. Добра беше и на улицата: бърза и в краката, и в главата.

— Джон, ценя компанията ти, но няма защо да висиш и ти тук — подхвърли отново Клейвърхаус. — Винаги можеш да потеглиш.

Ребус огледа празния коридор.

— Преча ли или какво?

— Съвсем не. Но ти си само връзка — точка. Знам как работиш: лепваш се за случаите си като мида за скала. Виж какво стана с Кандис. Искам просто да кажа.

— …да не се тикам, където не ми е мястото, така ли? — Лицето му пламна. Негодникът каза: „Виж какво стана с Кандис“!

— Напомням ти само, че това е наш случай, не твой.

Ребус присви очи.

— Не те разбирам.

Кларк реши, че е време да се намеси.

— Джон, той иска да каже, че…

— Сайобан, не се обаждай. Човекът е грамотен, няма нужда от помощта ти.

Клейвърхаус въздъхна, смачка пластмасовата чашка и се огледа за контейнер за боклук.

— Джон, разследването на Телфорд означава да се държи под око Големия Гер Кафърти и бандата му.

— И?

Клейвърхаус се втренчи в него.

— Настояваш да ти кажа директно, така ли? Ще го получиш тогава. Вчера си ходил в затвора „Барлини“. В нашата работа тайните бързо стават явни. Видял си се с Кафърти и двамата сте си бъбрили известно време.

— Той ме извика — излъга Ребус. Клейвърхаус вдигна ръце.