Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 9

— Защо не поискате разяснение от някоя медицинска сестра? — подхвърли Клейвърхаус.

— Детектив-сержант Клейвърхаус, усещам в тона ви враждебност.

— Той така си говори — намеси се Ребус. — Тук сте, за да се уверите, че Даниел Симпсън ще си държи плювалника затворен. А ние сме тук да изслушаме лайнената каша, която вие двамата смятате евентуално да забъркате и да ни поднесете за дегустация. Добро резюме, нали?

Гроул наклони леко глава.

— Чувал съм за вас, инспекторе. Обикновено приказките циркулират в преувеличен вид, но не и когато става въпрос за вас, както установявам с удоволствие.

— Той е жива легенда — предложи услугите си Кларк. Ребус изсумтя и се отправи обратно към залата за „Бърза помощ“.

* * *

Пред затворена врата там седеше на стол униформен полицай с шапка върху коленете и разтворена книга с меки корици върху нея. Ребус го беше видял на същото място и преди половин час. Иззад вратата долитаха приглушени гласове. Униформеният висок, луничав, плах младеж се наричаше Редпат и бе от полицейското на Сейнт Ленард. Беше в управлението по-малко от година: ново попълнение, директно от университетската скамейка. Наричаха го Професора. Той затвори книгата при приближаването на Ребус, но задържа пръст на страницата, до която беше стигнал.

— Научна фантастика — обясни той. — Така и не успях да я надрасна.

— Има много други неща, които никога не успяваме да надраснем, синко. За какво става въпрос?

— Обикновените неща: заплашване на стабилността на времевия континуум, паралелни вселени. — Редпат го погледна. — Какво мислите за паралелните вселени?

Ребус кимна към затворената врата.

— Кой е вътре?

— Блъснат пешеходец, колата избягала.

— Сериозно ли е?

Професорът сви рамене.

— Къде е станало?

— На „Минто Стрийт“ — в горната част.

— Хванахте ли колата?

Редпат поклати глава.

— Чакаме да разберем дали жертвата ще може да каже нещо. А вие, господине?

— Нещо подобно. Пример на паралелни вселени.

Появи се Сайобан Кларк с друга чаша кафе в ръка. Кимна на Редпат, който веднага скочи на крака: вежливост, възнаградена с усмивка.

— Телфорд взема мерки да затвори устата на Дани — уведоми тя Ребус.

— Повече от очевидно.

— А междувременно ще отвърне на удара.

— Без съмнение.

Тя срещна погледа на Ребус.

— Той не беше съвсем наред. — Имаше предвид Клейвърхаус, но не искаше да споменава имена пред униформен полицай. Ребус кимна.

— Благодаря. — Подтекстът беше: „Ти бе права да замълчиш тогава.“ Сега Кларк и Клейвърхаус бяха партньори и нямаше защо да го настройва срещу себе си.

Отвори се врата и в коридора се появи млада лекарка с изтощен вид. Зад нея Ребус зърна легло, тяло върху него, медицински персонал, въртящ се около сложна апаратура. В следващия миг вратата се затвори.

— Ще направим сканиране на мозъка — обясни лекарката на Редпат. — Свързахте ли се със семейството й?

— Нямам име.

— Нещата й са вътре. — Лекарката отвори вратата и влезе. Сгънати дрехи върху стол, чанта под него. Лекарката я дръпна и пред очите на Ребус лъсна плоска бяла кутия.

Бяла картонена кутия за пица. Дрехи: черни дънки, черен сутиен, червена атлазена блуза. Черно спортно яке с качулка.