Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 9
Иън Ранкин
— Защо не поискате разяснение от някоя медицинска сестра? — подхвърли Клейвърхаус.
— Детектив-сержант Клейвърхаус, усещам в тона ви враждебност.
— Той така си говори — намеси се Ребус. — Тук сте, за да се уверите, че Даниел Симпсън ще си държи плювалника затворен. А ние сме тук да изслушаме лайнената каша, която вие двамата смятате евентуално да забъркате и да ни поднесете за дегустация. Добро резюме, нали?
Гроул наклони леко глава.
— Чувал съм за вас, инспекторе. Обикновено приказките циркулират в преувеличен вид, но не и когато става въпрос за вас, както установявам с удоволствие.
— Той е жива легенда — предложи услугите си Кларк. Ребус изсумтя и се отправи обратно към залата за „Бърза помощ“.
* * *
Пред затворена врата там седеше на стол униформен полицай с шапка върху коленете и разтворена книга с меки корици върху нея. Ребус го беше видял на същото място и преди половин час. Иззад вратата долитаха приглушени гласове. Униформеният висок, луничав, плах младеж се наричаше Редпат и бе от полицейското на Сейнт Ленард. Беше в управлението по-малко от година: ново попълнение, директно от университетската скамейка. Наричаха го Професора. Той затвори книгата при приближаването на Ребус, но задържа пръст на страницата, до която беше стигнал.
— Научна фантастика — обясни той. — Така и не успях да я надрасна.
— Има много други неща, които никога не успяваме да надраснем, синко. За какво става въпрос?
— Обикновените неща: заплашване на стабилността на времевия континуум, паралелни вселени. — Редпат го погледна. — Какво мислите за паралелните вселени?
Ребус кимна към затворената врата.
— Кой е вътре?
— Блъснат пешеходец, колата избягала.
— Сериозно ли е?
Професорът сви рамене.
— Къде е станало?
— На „Минто Стрийт“ — в горната част.
— Хванахте ли колата?
Редпат поклати глава.
— Чакаме да разберем дали жертвата ще може да каже нещо. А вие, господине?
— Нещо подобно. Пример на паралелни вселени.
Появи се Сайобан Кларк с друга чаша кафе в ръка. Кимна на Редпат, който веднага скочи на крака: вежливост, възнаградена с усмивка.
— Телфорд взема мерки да затвори устата на Дани — уведоми тя Ребус.
— Повече от очевидно.
— А междувременно ще отвърне на удара.
— Без съмнение.
Тя срещна погледа на Ребус.
— Той не беше съвсем наред. — Имаше предвид Клейвърхаус, но не искаше да споменава имена пред униформен полицай. Ребус кимна.
— Благодаря. — Подтекстът беше: „Ти бе права да замълчиш тогава.“ Сега Кларк и Клейвърхаус бяха партньори и нямаше защо да го настройва срещу себе си.
Отвори се врата и в коридора се появи млада лекарка с изтощен вид. Зад нея Ребус зърна легло, тяло върху него, медицински персонал, въртящ се около сложна апаратура. В следващия миг вратата се затвори.
— Ще направим сканиране на мозъка — обясни лекарката на Редпат. — Свързахте ли се със семейството й?
— Нямам име.
— Нещата й са вътре. — Лекарката отвори вратата и влезе. Сгънати дрехи върху стол, чанта под него. Лекарката я дръпна и пред очите на Ребус лъсна плоска бяла кутия.
Бяла картонена кутия за пица. Дрехи: черни дънки, черен сутиен, червена атлазена блуза. Черно спортно яке с качулка.