Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 6

— Мога да ти предложа само това — обяви той, подавайки му черна фланелка с крещяща щампа отпред — зомби с демонски очи, размахващ коса. — На един от младшите лекари е и той поиска да му обещая, че ще я върна. — Ребус се изсуши с друга шепа книжни кърпи и запита Клейвърхаус как изглежда.

— Има още на веждата ти. — Внимателно избърса пропуснатото от Ребус.

— Как е той? — запита Ребус.

— Смятат, че ще прескочи трапа, ако мозъкът му не се инфектира.

— Какво стана според тебе?

— Вест за Томи от Големия Гер.

— От хората на Томи ли е?

— Не казва.

— Какво казва тогава?

— Паднал по стълбите и си счупил черепа на долното стъпало.

— А защо го изръсиха пред вратата на Томи?

— Не си спомнял. — Клейвърхаус замълча за миг. — Джон…

— Какво?

— Една от сестрите ме помоли да ти съобщя нещо.

Тонът му бе достатъчно красноречив, за да му подскаже за какво става дума.

— Тест за СПИН ли?

— Смятат, че е редно да го направиш.

Ребус обмисли нещата. Кръв в очите, ушите, струи кръв, стичащи се надолу по гърба му. Огледа се: никакви драскотини.

— Ще изчакам известно време.

— Може би ще трябва да се откажем от наблюдението — продължи Клейвърхаус. — Да ги оставим да се оправят сами.

— И да ангажираме цял керван линейки за труповете, така ли?

Клейвърхаус изсумтя.

— Това в стила на Големия Гер ли е?

— Може да се каже — отвърна Ребус.

— Но не и убийството в оня нощен клуб, така ли?

— Позна.

Клейвърхаус се изсмя безрадостно, после разтърка уморено очи.

— Така и не стигнахме до ония пържени картофки, а? Господи, едно питие ще ми се отрази добре.

Ребус измъкна от вътрешния си джоб бутилчицата с четвърт уиски „Белс“.

Клейвърхаус нямаше вид на изненадан, докато разчупваше печата. Отпи добра глътка, притика я с още една и върна бутилчицата на Ребус.

— Точно според лекарските предписания. Ребус завинти капачката.

— Няма ли да пийнеш малко?

— Въздържател съм — отговори Ребус.

— От кога?

— От лятото.

— Защо я мъкнеш тогава?

Ребус я погледна.

— Защото тя не е това, което изглежда.

Клейвърхаус го зяпна учудено.

— Какво е тогава?

— Бомба. — Ребус пусна бутилчицата във вътрешния си джоб. — Бомбичка за самоубийство.

Върнаха се в „Бърза помощ“. Сайобан Кларк ги чакаше, увиснала пред плътно затворена врата.

— Наложи се да го упоят — съобщи тя. — Пак скочи и се развилня.

Тя посочи пода: капки кръв, размазани от стъпки.

— Имаме ли вече име?

— Не предложи такова. Никакви документи в джобовете му, само двеста лири — ясно, не е нападение с цел кражба. Какво ще кажеш за оръдието на труда? Чук ли е?

Ребус поклати глава.

— Определено не. Чукът ще направи вдлъбнатина в черепа, а неговият е доста чисто срязан. Смятам, че са го подредили с касапски сатър или секира.

— Или мачете — добави Клейвърхаус. — Или нещо подобно. Кларк се вторачи обвинително в него.

— Усещам воня на уиски.

Клейвърхаус постави пръст на устните си.