Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 6
Иън Ранкин
— Мога да ти предложа само това — обяви той, подавайки му черна фланелка с крещяща щампа отпред — зомби с демонски очи, размахващ коса. — На един от младшите лекари е и той поиска да му обещая, че ще я върна. — Ребус се изсуши с друга шепа книжни кърпи и запита Клейвърхаус как изглежда.
— Има още на веждата ти. — Внимателно избърса пропуснатото от Ребус.
— Как е той? — запита Ребус.
— Смятат, че ще прескочи трапа, ако мозъкът му не се инфектира.
— Какво стана според тебе?
— Вест за Томи от Големия Гер.
— От хората на Томи ли е?
— Не казва.
— Какво казва тогава?
— Паднал по стълбите и си счупил черепа на долното стъпало.
— А защо го изръсиха пред вратата на Томи?
— Не си спомнял. — Клейвърхаус замълча за миг. — Джон…
— Какво?
— Една от сестрите ме помоли да ти съобщя нещо.
Тонът му бе достатъчно красноречив, за да му подскаже за какво става дума.
— Тест за СПИН ли?
— Смятат, че е редно да го направиш.
Ребус обмисли нещата. Кръв в очите, ушите, струи кръв, стичащи се надолу по гърба му. Огледа се: никакви драскотини.
— Ще изчакам известно време.
— Може би ще трябва да се откажем от наблюдението — продължи Клейвърхаус. — Да ги оставим да се оправят сами.
— И да ангажираме цял керван линейки за труповете, така ли?
Клейвърхаус изсумтя.
— Това в стила на Големия Гер ли е?
— Може да се каже — отвърна Ребус.
— Но не и убийството в оня нощен клуб, така ли?
— Позна.
Клейвърхаус се изсмя безрадостно, после разтърка уморено очи.
— Така и не стигнахме до ония пържени картофки, а? Господи, едно питие ще ми се отрази добре.
Ребус измъкна от вътрешния си джоб бутилчицата с четвърт уиски „Белс“.
Клейвърхаус нямаше вид на изненадан, докато разчупваше печата. Отпи добра глътка, притика я с още една и върна бутилчицата на Ребус.
— Точно според лекарските предписания. Ребус завинти капачката.
— Няма ли да пийнеш малко?
— Въздържател съм — отговори Ребус.
— От кога?
— От лятото.
— Защо я мъкнеш тогава?
Ребус я погледна.
— Защото тя не е това, което изглежда.
Клейвърхаус го зяпна учудено.
— Какво е тогава?
— Бомба. — Ребус пусна бутилчицата във вътрешния си джоб. — Бомбичка за самоубийство.
Върнаха се в „Бърза помощ“. Сайобан Кларк ги чакаше, увиснала пред плътно затворена врата.
— Наложи се да го упоят — съобщи тя. — Пак скочи и се развилня.
Тя посочи пода: капки кръв, размазани от стъпки.
— Имаме ли вече име?
— Не предложи такова. Никакви документи в джобовете му, само двеста лири — ясно, не е нападение с цел кражба. Какво ще кажеш за оръдието на труда? Чук ли е?
Ребус поклати глава.
— Определено не. Чукът ще направи вдлъбнатина в черепа, а неговият е доста чисто срязан. Смятам, че са го подредили с касапски сатър или секира.
— Или мачете — добави Клейвърхаус. — Или нещо подобно. Кларк се вторачи обвинително в него.
— Усещам воня на уиски.
Клейвърхаус постави пръст на устните си.