Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 78

„Целеше я. Каза ли го някой?“

Само Рентън. Нито един от свидетелите не го бе потвърдил. Но и нито един от тях не е разполагал със страхотния изглед към улицата от прозореца му.

— Идвал ли е някой?

— Не, откакто съм тук.

— А аз бях тук преди Рона — обади се Майки. — Никой не е идвал.

Ясно. Ребус излезе и се отправи с широки гневни крачки към млад русоляв лекар и две сестри, забъбрили безгрижно в края на коридора.

— Какво става? — избухна Ребус. — Цяла сутрин никой не е влизал в стаята на дъщеря ми!

— Правим каквото можем — отвърна лекарят.

— Какво означава това?

— Разбирам вашата тревога, но…

— Вървете по дяволите! Защо специалистът не се е отбил дори за минутка, защо не й е хвърлил поне един поглед? Защо лежи там като… — Ребус не намери сили да изговори последните две думи.

— Двама специалисти прегледаха дъщеря ви сутринта. — Спокоен, професионален тон. — Очакваме резултатите от изследванията, за да решим дали да оперираме отново. Установихме подутина в мозъка. Нужно е време за преработка на данните. Междувременно не можем и не трябва да правим нищо.

Гневът вреше и кипеше у него, но тук нямаше върху кого да го излее. Кимна и закрачи обратно към стаята на Сами.

Предаде получената информация на Рона. Докато говореше, погледът му попадна на куфар и голяма спортна чанта, тръшнати набързо до един от апаратите.

— Можеш да останеш в апартамента — предложи й той. — Ще ти дам колата — с нея си тук за десетина минути.

Тя поклати глава.

— Резервирахме стая в „Шератън“.

— Апартаментът е по-близко и аз няма да искам… — „Резервирахме“? Ребус погледна Майки, който упорито се взираше в леглото. После вратата се отвори, в стаята влезе набит, нисък мъж и тежкото му дишане прихлупи всички други звуци. Триеше ръце, за да съобщи на всеки, че се връща от тоалетната. Отпуснати гънки плът браздяха челото му, разплискваха се над яката на ризата. Гъста черна коса, лъскава и безупречно пригладена назад, сякаш обилно намазана с помада.

— Джон, Джаки — представи ги един на друг Рона.

— Джаки Плат — обяви мъжът, подавайки тлъста ръка.

— Когато Джаки разбра какво се е случило, настоя да ме докара дотук — поясни Рона.

Плат сви рамене и главата му почти потъна между тях.

— Е, няма да те оставя сама я!

— Страхотно пътуване — обади се Майки, явно събираше сили да изслуша историята му още веднъж.

— А, да, голям зор видяхме — съгласи се Плат. Ребус хвана погледа на Рона, но тя бързо го отклони, избягвайки укора.

Мястото на тоя тулуп не беше тук. Като че ли някой бе вмъкнал някого в погрешна постановка.

Тоя вол определено не се вписваше в сценария.

— Изглежда толкова спокойна, а? — говореше лондончанинът, крачейки към леглото. Протегна тлъст израстък и прекара гърба му по бинтованата ръка на Сами. Ребус заби нокти в дланта си.

После Плат се прозя широко и шумно, без да покрие уста.

— Хей, Рона, май не е възпитано, ама съм на път да се разпльоскам като някой, цапнат от кола. Ще се видим в хотела, нали? — Рона кимна с видимо облекчение. Волът вдигна куфара и на минаване край Рона измъкна от джоба на панталона си тесте прегънати банкноти.