Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 66

— Конвоя ли?

— Организира изпращане на камиони с помощи за бивша Югославия. Голям хуманист е нашият господин Розовият.

— Но също и удобен начин да измъква хора оттам, нали?

Кенуърти го погледна.

— Виждам, че си работил по въпроса.

— Наречи го интелигентно предположение.

— Дейността му насочи вниманието ни към него. Преди шест месеца стана католик и се ожени за англичанка — не по любов, разбира се. Тя беше просто едно от неговите момичета.

— Но женитбата му дава право да живее тук, нали?

Тя кимна.

— Вихри се в района от пет-шест години…

„Точно колкото се вихри и Телфорд в Единбург“ — помисли Ребус.

— Но успя да си изгради име в престъпния свят, намесваше се силово сред азиатци и турци… Говори се, че е започнал с добре отработена линия за продажба на откраднати икони. Тонове икони са били прехвърлени от бившия съветски блок. А когато източниците започнаха да пресъхват, се обръща към лесните печалби, осигурявани от проституцията. Евтини момичета, които могат да се държат в покорство с малко дрога. Наркотиците идват от Лондон — тази специфична област се контролира от големите босове там. Господин Розовият разпространява стоката им на североизток. Освен това той продава хероин на турците и момичета от бордеите на Триадата. — Погледна Ребус, забеляза, че владее изцяло вниманието му. — Расовите бариери падат на минутата, стане ли въпрос за бизнес.

— Ясно.

— Вероятно продава наркотици и на приятелчето ти Телфорд, който пък ги препродава в нощните си клубове.

— Само вероятно ли?

— Нямаме доказателство, единствено предположения. Дори по едно време се въртеше една прелюбопитна историйка: говореше се, че Розовият не продава на Телфорд, а купува от него.

Ребус премига невярващо.

— Телфорд не е чак толкова силен.

Тя сви рамене.

— Откъде би могъл да взема наркотика?

— Зарежи го, това са само празни приказки.

Но „празните приказки“ го бяха накарали да се замисли, защото предлагаха логично обяснение на отношенията между Телфорд и Таравич…

— Какво остава за Таравич? — облече той мислите си в думи.

— Искаш да кажеш извън парите, нали? Телфорд има добри биячи, а добрите трепачи тук печелят всеобщо уважение. Освен това Телфорд има дялове в две казина.

— Добра възможност за Таравич да препере парите си. — Ребус се замисли върху новооткритите хоризонти. — Добре, в какво не участва Таравич?

— В много неща. Той харесва гъвкавия и променящ се тип бизнес. Освен това би могло да се каже, че той все още е новодошъл…

„Ийгълс“ — „Ново момче в града“.

— Смятаме, че търгува и с оръжие: трафикът на оръжие към Западна Европа е голям. Чеченците, изглежда, разполагат с купища излишно оръжие. — Тя пое дълбоко въздух, подреди мислите си.

— Звучи така, като че ли той е поне с една крачка пред Томи Телфорд. — Което обясняваше защо Телфорд се натиска да работи с него. В момента той май се учеше, учеше се как да се вписва в картина с по-големи размери. Азиатци, турци, чеченци — и всички други. Ребус ги виждаше като спици на огромно колело, търкалящо се безмилостно по света, премазвайки кости по пътя си.