Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 65

Нюкасълски райета. Нюкасълска кола.

Телфорд се пенявеше нещо, но Ребус не го чуваше. Обърна му гръб и се върна в „Сааба“. Отиде до Фетс, където се намираха офисите на Националния отдел за разследване на криминални престъпления и затърси връзка с нюкасълската полиция. Намери телефонен номер на някоя си Мириам Кенуърти, детектив-сержант. Пробва го, но тя не се обади.

— Майната му! — изруга той, докато влизаше отново в колата.

Шосе „А1“ едва ли би могло да се нарече скоростно — в това отношение Абърнети беше прав. Ребус обаче успя да стигне до Нюкасъл сравнително бързо благодарение на вечерното разреждане на движението. Влезе в града, когато кръчмите постепенно запустяваха, а пред нощните клубове се заформяха опашки, разнообразени с няколко фланелки на „Нюкасъл Юнайтед“, напомнящи решетки на затвор. Не познаваше града и се движеше в кръгове, минаваше край едни и същи пътни знаци и градски символи, но не спираше, просто обикаляше.

Търсеше Кандис. Или момичета, които биха могли да го насочат към нея.

Отказа се след два часа и се отправи към центъра. Смяташе да спи в колата, но промени решението си, когато попадна на хотел със свободни стаи — предлаганите удобства го изкушиха.

Първо се убеди, че в стаята няма мини бар.

Лежа дълго във ваната със затворени очи, но пак не успя да се отпусне напълно след продължителното шофиране и преживения психически шок през деня. Седна в стол до прозореца и се заслуша в нощта: таксита и викове, камиони, доставящи това или онова тук или там. Не можеше да заспи. Отпусна се на леглото, вторачил невиждащ поглед в нямото шоу на телевизионния екран: нарочно беше изключил звука. Мислеше за Кандис, спомни си я в хотелската стая, заспала като дете под куп разноцветни обвивки от шоколадчета и вафли. Дийкън Блу: „Шоколадовото момиче“.

Събуди го сутрешното предаване на телевизионния канал. Освободи стаята си в хотела, закуси в някакво кафене и пробва служебния телефон на Мириам Кенуърти. За негова радост се оказа, че тя е от категорията на ранните пилета и вече бе подела днешната си песен.

— Елате веднага — покани го тя развеселено. — Вие сте само на две минути път оттук.

* * *

Кенуърти се оказа по-млада, отколкото бе преценил по гласа й, имаше лице на селска мадона, закръглено и розово, което влизаше в противоречие с поведението й на сержант от полицията. Тя го оглеждаше на свой ред, люлеейки се леко на стола, докато той й разказваше историята.

— Таравич — заяви тя веднага, щом той замълча. — Джейк Таравич. Истинското му име вероятно е Йоахим. — Усмихна се. — Тук някои от нас го наричат Розовия или Албиноса — както си избереш. Има вземане-даване с вашия Телфорд, срещат се от време на време. — Отвори кафявата папка върху бюрото пред нея. — Розовият се слави с много европейски връзки. Чувал си за Чечня, нали?

— В Русия ли?

— Чечня е нещо като руската Сицилия, ако разбираш какво искам да кажа.

— Оттам ли е Таравич?

— Само предположение. Според друго е сърбин. Второто обяснява конвоя.