Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 64

— Тя говори ли с някого по телефона? — запита той. Петрек поклати глава. — Някакви съмнителни типове по улицата около къщата?

— Щях да ги забележа. След преживяното в Сараево е трудно да се почувстваш в безопасност, инспекторе. — Той разпери безпомощно ръце. — И ето го доказателството — никъде не си в безопасност.

— Говорихте ли на някого за Дуня?

— С кого?

Кой знаеше къде е? Това е въпросът. Единият беше Ребус. Клейвърхаус и Ормистън също знаеха за това място, защото Колхун го бе споменал пред тях.

Колхун знаеше. Притеснителният възрастен специалист по славянски езици знаеше…

По пътя към Единбург Ребус му позвъни няколко пъти в офиса и вкъщи, но никой не му отговори. Предупредил беше семейство Петрек да му съобщят веднага, ако Кандис се върне, но знаеше, че това няма да стане. Спомни си как го беше погледнала, когато я бе молил да му има доверие. „Няма да се изненадам, ако ме предадеш“, ето какво се четеше в очите й. Като че ли някакво шесто чувство й бе прошепнало, че той ще се провали. Дала му бе втори шанс, забавяйки се няколко секунди до колата му. И той наистина я бе предал. Грабна отново мобифона и набра номера на Джак Мортън.

— Джак — простена той, — за Бога, говори с мен, помогни ми да издържа, помогни ми да не прегърна пак бутилката!

* * *

Пробва домашния адрес на Колхун и офиса му във Факултета по славянски езици: и на двата адреса го посрещнаха заключени врати. После се отправи към „Флинт Стрийт“ и потърси Томи Телфорд в „Царството на магията“. Намери го в офиса зад кафенето, заобиколен, както обикновено, от горилите си.

— Искам да говоря с теб — обяви Ребус.

— Давай.

— Без публика. — Ребус посочи Хубавеца. — Този може да остане.

Телфорд си придава важност няколко секунди, но накрая кимна и стаята започна да се изпразва. Хубавецът стоеше прав, опрян на стената с ръце зад гърба. Телфорд бе вдигнал крака на бюрото, отпуснал тяло назад. Бяха спокойни, уверени в себе си. Ребус знаеше отлично как изглежда той самият: като разярена мечка в клетка.

— Искам да знам къде е.

— Кой?

— Кандис.

Телфорд се усмихна.

— Все още запален по нея, а, инспекторе? Защо смяташ, че зная къде е?

— Защото двама от момчетата ти са я отвлекли. — Но още докато говореше, Ребус разбра, че прави грешка. Бандата на Телфорд беше като семеен клан: всички бяха израсли заедно в Пейсли, а едва ли имаше много фенове на футболния отбор „Дънфърмлайн“ толкова далеко от Файф. Той се втренчи в Хубавеца, който отговаряше за проститутките на Телфорд. Кандис беше довлечена в Единбург от град с множество мостове, вероятно Нюкасъл. Телфорд имаше връзки там. А райетата на „Нюкасъл Юнайтед“ — вертикални черни и бели линии — наподобяваха много на райетата на „Дънфърмлайн“. Вероятно само дете от Файф би могло да ги сбърка.