Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 205

Бойните редици се огъваха, отначало бавно, а после се сринаха във водопад от обвинения, самозащита и отрицания. И накрая се добраха до цялата картина.

Телфорд и Таравич: трафик на проститутки от Европа на север, на биячи и дрога — на юг.

Господин Сладкият: прибира повече, отколкото му се полага, и си получава заслуженото.

Японците: използват Телфорд като врата към Шотландия, преценявайки я като добра база за операции.

Само че сега Ребус ги бе залял със студена вода. В папката за Шода беше предупредил гангстера сам да се откаже от „Пойнтигам“, ако не иска да бъде „намесен в текущи криминални разследвания“. Шода не беше глупав. Ребус се съмняваше дали ще направят опит да се върнат… поне за известно време.

А сега последната задачка за тая нощ: слезе до килиите, отключи едната от тях и осведоми Нед Фарлоу, че е свободен. Каза му още, че вече няма от какво да се страхува.

За разлика от господин Розовия. Якудза имаше сметки за уреждане с него. А японците бяха широко известни с точните си и бързи удари. Откриха го в собствената му трошачка на коли със заварен обезопасяващ колан. Хората му се впуснаха в бяг.

Някои от тях все още не са спрели.

* * *

Ребус седеше във всекидневната, вторачен във вратата, изшкурена и боядисана от Джак Мортън. Мислеше за погребението. За приятелите му, които ще се стекат там. Приятелите му от Църквата на отказалите се от алкохола. Питаше се дали ще го обвинят за смъртта му. И децата му ще бъдат там. Ребус никога не ги бе виждал и не искаше да ги вижда.

В сряда сутринта посрещна в Инвърнес полета на госпожа Хедърингтън, забавена известно време от митническите власти в Холандия, когато заложеният малък капан успя. Арестуван беше известен наркотрафикант, докато натиквал килограм хероин в тайното отделение на куфара на госпожа Хедърингтън, подарък от хазяина й. Няколко от другите възрастни квартиранти на Телфорд пък бяха внезапно възнаградени с кратък престой в Белгия, където за съжаление се наложи да отговарят на доста неприятните въпроси на местната полиция.

Ребус позвъни на Давид Леви, веднага щом се прибра вкъщи.

— Линц се е самоубил — съобщи му той.

— Този ли е изводът ви?

— Говорим за факти, не за субективни преценки. Няма конспирация и тайни операции.

— Това няма значение, инспекторе — въздъхна Леви. — Важното е, че още един успя да ни се изплъзне.

— Искате да ми кажете, че избитите тогава във Франция нямат никакво значение за вас, прав ли съм? Интересувате се само от Пътя на плъховете, нали?

— Какво бихме могли да сторим за мъртвите?

Ребус пое дълбоко дъх.

— Някой си Харис се срещна с мен тук. Работи за Британските тайни служби. Прикриват големи имена, хора на високо ниво. Плъхове, по-вероятно децата им.

Телефонът онемя за миг.

— Благодаря ви, инспекторе.

* * *

Ребус седеше в ягуара на Невестулката, разположен отзад до него. Шофьорът им бе загубил някъде голямо парче от ухото си и изглеждаше доста чудато, но едва ли имаше жив човек, който да се осмели да му го изтърси в лицето.

— Справи се много добре — каканижеше Невестулката. — Господин Кафърти е много доволен от теб.