Читать «Врагът на моя враг» онлайн - страница 206

— Откога го държиш?

Невестулката се усмихна.

— Всичко виждаш, всичко знаеш, а, Ребус?

— Откога го държиш?

— От няколко дни. Трябваше да се уверим, че е той, нали?

— И сега вече сте сигурни, така ли?

— Напълно.

Ребус погледна през прозореца прелитащия пъстър парад от магазини, пешеходци, автобуси. Ягуарът се отправяше явно към Нюхейвън и Грантън.

— Надявам се, нямате намерение да ми подхвърлите някой невинен нещастник.

— Няма такова нещо! Той е твоят човек.

— Естествено. През последните дни си го упражнил добре, има си хас да сбърка репликите си.

Невестулката се захили.

— Какви точно реплики имаш предвид?

— Че е бил вписан във ведомостта на Телфорд.

— А не в тази на господин Кафърти, така ли? — Ребус го погледна гневно и Невестулката избухна в смях. — Смятам, че ще го приемеш без съмнения. Много е убедителен, сам ще видиш.

Ребус неволно притрепери от тона на гласа му.

— Все още е жив, нали?

— О, да. Но от теб зависи докога ще остане на тоя свят.

— Май смяташ, че го искам мъртъв.

— Знам го. Не отиде при господин Кафърти да търсиш справедливост. Искаше възмездие.

Ребус се втренчи в него.

— Това твоят речник ли е?

— Искаш да кажеш, че не звучи в хармония с имиджа ми. Все едно говори напълно друг човек, нали?

— Колко са зад имиджа ти? Кой е истинският?

Невестулката се усмихна.

— Реших, че го заслужи.

— Не разбих Телфорд само за да зарадвам шефа ти.

— Това са подробности… — Невестулката се плъзна по седалката към Ребус. — Между другото как е Сами?

— Добре.

— Възстановява се, нали?

— Да.

— Добра новина. Господин Кафърти ще бъде доволен. Разочарован е, че не си отскочил да го навестиш.

Ребус измъкна вестник от джоба си, сгънат на репортаж със заглавие: „ФАТАЛЕН УДАР С НОЖ В ЗАТВОР“.

— Шефът ти, нали? — подхвърли той, подавайки вестника. Невестулката разигра етюда „Я, колко интересно!“ „На двайсет и седем години от Гован — четеше той на глас — …прободен в сърцето в килията си, няма свидетели, не е открито и оръжието въпреки старателното търсене.“ — Зацъка укорително с език. — Малко нещо небрежно ми се вижда.

— Съгласил се е да очисти Кафърти, нали?

— Така ли? — Невестулката ококори театрално очи.

— Я върви по дяволите! — Ребус му обърна гръб и пак заби поглед в прозореца.

— Между другото, Ребус, ако решиш да не предаваш на съд шофьора. — Невестулката измъкна нещо: ръчно изработена отвертка, изпилена до заплашително остър връх, дръжката — обвита в тиксо. Ребус я погледна с отвращение. — Измих кръвта — увери го Невестулката. И пак се изсмя.

Ребус имаше усещането, че го карат право в Ада. Пред предното стъкло на колата се разгъваше бързо Фърт ъв Форт, зад него и Файф. Навлизаха в района на доковете, заводите за газ и складовете. План за разширение на Лийт предвиждаше цялостното му поглъщане. Градът се променяше невъзвратимо. Пътни маршрути и приоритети се изменяха за една нощ, кранове работеха усърдно по строителните площадки и общината, която не спираше да хленчи, че върви към фалит, разработваше с пълна пара всякакви видове схеми за промяна на вида и обхвата на града, който си бе избрал за дом.